„Грешки“ беше меко казано. Десетината жени, които съвсем бегло се доближаваха до описанията, се бяха оказали дреболии, които можеше да си позволи да пренебрегне. Но онази знатна дама, бежанка от имения, опожарени от войната… Гелб я беше отвлякъл направо от улицата — бе сметнал, че ще спечели повече, ако я достави, отколкото ако просто съобщи къде е отседнала. Лейди Лейлзин наистина твърде много приличаше на една от жените, които търсеше Егеанин, но пък тя изрично му беше казала, че те няма да говорят с акцент, който той би разпознал, определено не с тарабонски акцент. На Егеанин не й се искаше да убие жената, но дори и в Танчико някой можеше да се вслуша в нейния разказ. Така че я откараха завързана и със запушена уста в една от куриерските лодки посред тъмна нощ; беше млада и хубавичка и някой можеше да измисли по-добро предназначение за нея, отколкото да й се пререже гърлото. Но Егеанин не беше в Танчико, за да намира обслужващи момичета за Кръвта.
— Никакви грешки, госпожо Елидар — отвърна той припряно и отново оголи зъби в животинската си усмивка. — Този път не. Но… Трябва ми малко злато. За да съм сигурен. За да се доближа достатъчно. Четири-пет крони.
— Плащам за резултати — отвърна му твърдо Егеанин. — След вашите… грешки, пак имате късмет, че изобщо ви плащам.
Гелб нервно облиза устни.
— Вие казахте… В самото начало казахте, че имате пари за онези, които биха могли да ви свършват по-специална работа. — Един мускул на бузата му заигра; очите му зашариха, като че ли някой можеше да подслушва зад прорязаните като дантела стени от трите страни на масата, гласът му се сниши до дрезгав шепот. — Забърква се някаква беля май. Чух един слух — от приятелче, личен слуга на лорд Брус — за Събранието и избирането на новата панархеса. Май ще излезе верен. Човекът беше пиян и като разбра какво е казал, едва не се оцапа. Ама даже и да не е, здравата ще разтресе Танчико.
— Вие наистина ли вярвате, че ми трябва да купувам новини за смутове тъкмо в Танчико? — Танчико беше като презрял плод, готов да падне при първия повей на вятъра. Цялата тази окаяна земя беше такава. За миг тя изпита изкушение да купи този негов „слух“. Беше си създала репутация на купувач на всякаква добра информация, която можеше да й се предложи, и дори беше купувала такава. Но да се пазари с Гелб я отвращаваше. А и собствените й съмнения я плашеха. — За днес стига, господин Гелб. Знаете как да се свържете с мен, ако намерите още някое от тези. — Тя докосна грубо изтъканата торба.
Вместо да стане, той остана на мястото си — зяпаше я и се мъчеше да надникне под маската й.
— Откъде сте вие, госпожо Елидар? Говорът ви е един такъв размазан и мек… моля за извинение, не искам да ви обидя, но… не мога да отгатна каква сте.
— Казах, стига за днес, Гелб. — Може би беше от тона на началник палуба, или пък маската не успя да прикрие студения й поглед, но Гелб тутакси скочи, закланя се и заднишком тръгна към изхода.
Тя остана на мястото си, докато той напусне „Градината на сребърния бриз“. Навън щяха да го проследят, за да не й се лепне като сянка. Цялото това дебнене и криене я отвращаваше; почти й се искаше някой изведнъж да я разкрие и да й предложи честен двубой лице в лице.
Ето че нов кораб се понесе сред залива долу, каравела на Морския народ с високи мачти, забулена от издути като облаци платна. Беше оглеждала една пленена каравела и бе готова да даде почти всичко, за да се сдобие с някоя, макар да подозираше, че ще й трябва екипаж на Морския народ, за да изстиска всичките й възможности. Ата-ан миере обаче бяха много опърничави в полагането на клетвите и може би щеше да е по-добре, ако купеше екипаж. Да купи цял екипаж! Бездруго златото, което й изпращаха по куриерските лодки, щеше да й излезе през носа.
Тя хвана торбата и понечи да стане, но припряно си седна при вида на някакъв широкоплещест мъж, който напускаше една от близките маси. Тъмна коса, падаща до раменете, и брада, оставяща горната устна оголена, ограждаше кръглото лице на Бейл Домон. Той, разбира се, не беше маскиран; държеше дузина крайбрежни съда към и от Танчико и изобщо не го притесняваше кой ще го познае. Маската. Ето че не мислеше разумно. С маска той нямаше да я познае. Въпреки това тя го изчака да излезе преди да стане от масата си. Тепърва й предстоеше да се оправя с този човек, ако станеше опасен.
Селиндрин с мазна усмивка пое златото, което тя й подаде, и замърмори пожелания Егеанин да продължи да й оказва чест с редовните си посещения. Собственичката на „Градината на сребърния бриз“ беше с дълга тъмна коса, сплетена на многобройни тънки плитчици, и носеше плътно прилепнала бяла коприна и едно от онези прозрачни була, които винаги изкушаваха Егеанин да пита тарабонките какви танци могат да играят. Танцьорките ший носеха почти същите була и почти нищо друго по себе си. Въпреки това тази жена сигурно имаше остър ум, иначе нямаше да може да маневрира през коварните подводни скали на Танчико, присламчвайки се към всяка фракция, без да си спечелва враждебността на нито една.