Всеки от мъжете държеше златен бокал с вино, но слуги нямаше. Селиндрин лично ги беше обслужила преди да се оттегли с уверението, че няма да ги безпокоят. Всъщност никой друг нямаше тук, на най-високия етаж на „Градината на сребърния бриз“. Двама мъже, които бяха дошли с благородниците — членове на гвардията „Свещения живот на краля“, освен ако Карридин не се лъжеше — бяха застанали в подножието на стълбището, за да подсигурят интимността на срещата.
Карридин отпи от виното си. Никой от тарабонците все още не беше вкусил своето,
— И тъй — рече той бодро, — крал Андрик желае Чедата на Светлината да му помогнат за възстановяването на реда в града. Ние не си позволяваме често да бъдем въвличани във вътрешните дела на държавите. — Не открито, във всеки случай. — Всъщност аз не мога да си спомня подобна покана. Не знам какво ще каже лорд-капитан командирът. — Педрон Ниал би казал да се направи каквото е необходимо и да се погрижи тарабонците добре да разберат, че са длъжници на Чедата, и да се погрижи също така да си платят дължимото изцяло.
— Нямате време да искате указания от Амадор — обади се бързо една маска на леопард с черни петна. Никой не беше се представил по име, но Карридин нямаше нужда от имената им.
— Молим ви за нещо наложително — сопна се друг, чийто дебел мустак под маската на ястреб му придаваше вид на странен бухал. — Трябва да разберете, че не бихме отправили подобна молба, ако не беше изключително необходимо. Длъжни сме да постигнем единство, а не повече разделения, нали? Съществуват много нездрави елементи дори тук, в Танчико. Те трябва да бъдат притиснати с твърда ръка, ако изобщо има надежда в провинцията да бъде наложен мир.
— Смъртта на панархесата още повече усложни нещата — добави първият.
Карридин вдигна въпросително вежда.
— Разбрахте ли кой я е убил?
Собственото му предположение беше, че деянието е на самия Андрик, убеден, че панархесата подкрепя една от бунтовническите групи, претендиращи за трона. Кралят можеше и да е прав, но той беше установил, след като успя да свика част от Събранието на лордовете — много от тях вече се бяха обвързали с една или друга бунтовническа фракция из страната, — че те проявяват забележителна опърничавост в утвърждаването на неговия избор. Дори лейди Аматера да не споделяше в момента ложето на Андрик, изборът на крал и панархеса бе единствената реална власт на Събранието и лордовете, изглежда, не искаха да се откажат от нея. Трудностите около лейди Аматера трябваше да се пазят в тайна. Дори Събранието осъзнаваше, че тази новина може да предизвика вълнения.
— Несъмнено някой от побърканите. Заклетите в Дракона — каза мъжът с вид на бухал и подръпна свирепо мустака си. — Никой истински тарабонец не би посегнал на панархесата. — Каза го така, все едно сам си вярваше.
— Разбира се — отвърна плавно Карридин. И пак отпи от виното си. — Ако ще подсигурявам Двореца на панархесата за възкачването на лейди Аматера, трябва да го чуя лично от краля. Иначе ще се окаже, че Чедата на Светлината се домогват до власт в Тарабон, след като единственото, което ние целим, както сам казвате, е да сложим край на разделението и мир под Светлината.
Един състарен леопард с квадратни челюсти и прошарена тъмножълтеникава коса заговори с хладен тон.
— Чух, че Педрон Ниал цели единство срещу Заклетите в Дракона. Единство под неговата егида, не е ли тъй?
— Лорд-капитан командирът не цели господство — отвърна Карридин също тъй ледено. — Чедата служат на Светлината като всички хора с добра воля.
— Не може и дума да става — вметна първият леопард — Тарабон да се подчини по какъвто и да е начин на Амадор. Изключено! — Гневни възгласи на съгласие изригнаха от почти всички кресла.
— Разбира се, че не — отвърна Карридин, все едно че подобна мисъл никога не беше минавала през ума му. — Ако желаете помощта ми, ще я дам — при условията, които заявих. Ако не, за Чедата винаги има работа. Службата на Светлината никога не свършва, защото Сянката дебне отвсякъде.
— Ще получите уверения, подписани и подпечатани лично от краля — заяви посивял мъж с лъвска маска. Това бяха първите думи, които бе изрекъл. Той, разбира се, беше самият Андрик, въпреки че Карридин не трябваше да го знае. Кралят не можеше да се срещне с един Инквизитор от Ръката на Светлината, без да предизвика приказки, също както не можеше да посети някоя винопродавница, пък била тя и „Градината на сребърния бриз“.