Беше стигнал до средата на безценния килим, целия нашарен в синьо, пурпур и злато, с очи, приковани в резбования шкаф със сребърното шишенце, когато изведнъж осъзна, че не е сам. До високите тесни прозорци, гледащи към засенчените от високи дървета градини, стоеше жена във вталена бледочервена рокля. Косата й с меден цвят беше сплетена на многобройни плитки, спускащи се изящно по раменете й. Бялото й полупрозрачно було не можеше да скрие овала на лицето й. Млада и хубава, с уста като розова пъпка и големи кафяви очи, тя не беше слугиня, нито бе облечена като такава.
— Коя си ти? — попита той раздразнено. — Как си успяла да влезеш тук? Веднага напусни, иначе ще наредя да те изхвърлят на улицата.
— Заплашваш ли, Борс? Би трябвало да си по-гостоприемен към посетителите си.
Името го прониза от глава до пети. Преди да е помислил, той извади меча и го насочи към гърлото й.
Нещо го сграбчи — въздухът се вплътни до гъсто желе, — нещо го притисна и го принуди да се срине на колене, натисна врата му и го накара да сведе глава. Стегна се около китките му, докато костите не изпукаха; ръката му се разтвори и мечът падна. Силата. Тя използваше Единствената сила срещу него. Тарвалонска вещица. А щом знаеше това име…
— Помниш ли — каза тя и пристъпи към него — една среща, на която се появи самият Баал-замон и ни показа ликовете на Мат Каутон, на Перин Айбара и на Ранд ал-Тор? — Тя буквално изплю трите имена, а последното с особена злъч; очите й можеха да изровят дупки в стомана. — Виждаш ли? Знам кой си ти. Ти си отдал душата си на Великия властелин на Мрака, Борс. — Внезапният й смях прокънтя като ек на камбани.
На лицето му изби пот. Не само презряна тарвалонска вещица. Черна Аджа. Тя беше Черна Аджа. Беше си мислил, че за него ще дойде мърдраал. Беше мислил, че все още му остава време. Още време.
— Опитах се да го убия — заломоти той. — Ранд ал-Тор. Опитах се! Но не мога да го намеря. Не мога! Казано ми беше, че фамилията ми ще бъде избита, един по един, ако се проваля. Обещано ми беше да бъда последният! Но аз все още имам братовчеди. Племенници! Племеннички. Имам още една сестра! Трябва да ми дадете още време!
Тя стоеше пред него и го гледаше с пронизващите си кафяви очи, пухкавата й малка устичка се усмихваше, и го слушаше как обяснява къде може да се намери Ванора, къде се намира спалнята й и как обичала да язди сама в гората отвъд Кармера. Може би ако извикаше, някои от стражите му щяха да влязат. Може би щяха да я убият. Той отвори устата си по-широко — но гъстото невидимо желе я затъкна, разтваряйки челюстите му, докато ушите му не изпукаха. Той панически засмука въздух. Единственото, което излезе от устата му, бяха приглушени стонове, като на жена, ридаеща зад дебели стени. Искаше му се да изкрещи.
— Много си забавен — каза най-сетне жената. — Джайчим. Хубаво име за куче. Искаш ли да станеш моето кученце, Джайчим? Ако си добро куче, може би ще ти разреша един ден да видиш как Ранд ал-Тор умира.
Отне му известно време, докато думите й проникнат в съзнанието му. Щом щеше да види как умира Ранд ал-Тор, значи тя нямаше… Тя нямаше да го убие, да го одере жив, да му направи неща, пред които заколването му щеше да е истинско облекчение. По лицето му рукнаха сълзи. Хлипове на облекчение го разтърсиха, доколкото можеше да се разтърси, както беше притиснат в невидимите си вериги. Веригите изведнъж изчезнаха и той се срина на лакти и колене, без да спира да хлипа. Не можеше да спре.
Жената коленичи до него, мушна пръсти в косата му и дръпна главата му нагоре.
— Сега вече ще слушкаш, нали? Смъртта на Ранд ал-Тор предстои в близко бъдеще и аз ще преценя дали си бил добро куче. Ти ще задвижиш Белите плащове към Двореца на панархесата.
— К-как н-научи т-това?
Тя разклати главата му наляво-надясно, без никаква нежност.
— Едно добро куче не задава въпроси на господарката си. Аз хвърлям пръчката — ти ми донасяш пръчката. Казвам: убий — и ти убиваш. Да? Да. — Зъбите й за миг блеснаха в подобие на усмивка. — Трудно ли ще бъде завземането на Двореца? Там е легионът на панархесата — хиляда души, които спят в коридорите, в залите, по дворовете. Ти не разполагаш с толкова много Бели плащове.
— Те… — Наложи му се да спре, за да преглътне. — Те няма да ми създадат неприятности. Ще повярват, че Аматера е избрана от Събранието. Събранието е това, което…