— Стана — обяви Лиандрин. — Джайчим Карридин ще премести Белите плащове в Двореца на панархесата и ще го задържи за нас. Той все още не знае, че ще имаме гости… разбира се. — Последваха няколко гримаси: променянето на Аджите със сигурност не бе променило чувствата им на жени, мразещи мъже, които могат да преливат. — Има нещо интересно. Той вярваше, че съм отишла там да го убия. Затова, че не е могъл да убие Ранд ал-Тор.
— Но това е безсмислица — каза намръщено Азне. — Ние трябва да го обвържем, да го контролираме, не да го убием. — Тя внезапно се засмя, тихо и гърлено, и се облегна в стола си. — Ако наистина има начин да бъде контролиран, не бих имала нищо против да го обвържа към себе си. Той е младеж с приятна външност, ако се съди по малкото, което видях. — Лиандрин изсумтя; тя самата не изпитваше никаква симпатия към мъжете.
Рианна загрижено поклати глава.
— Никак не е безсмислено и тъкмо това е тревожното. Нашите заповеди от Кулата бяха ясни, но в същото време е не по-малко ясно, че Карридин е получил други. Единственият извод, до който мога да стигна, е, че има разногласие между Отстъпниците.
— Отстъпниците — промърмори Джеайне и скръсти ядосано ръце; тънката бяла коприна още повече очерта и без това полуоткритите й пълни гърди. — Каква полза от обещанието, че ще властваме над света, когато Великият властелин се завърне, ако преди това бъдем премазани между воюващи помежду си Отстъпници? Нима някоя вярва, че можем да се изправим срещу някой от тях?
— Бедствен плам. — Тъмните очи на Азне ги изгледаха предизвикателно. — Бедственият плам ще унищожи дори някой Отстъпник. А ние разполагаме със средство да го предизвикаме. — Един от тер-ангреалите, които бяха отмъкнали от Кулата, куха черна пръчка, дълга един разкрач, имаше това предназначение. Никоя от тях не знаеше защо им бе наредено да я вземат, нито дори самата Лиандрин. С повечето от тер-ангреалите беше така — взеха ги само защото им бе наредено, без никакви обяснения, но някои заповеди не можеше да не се изпълнят. Лиандрин съжаляваше, че не можаха да си осигурят поне един ангреал.
— Стига да можеше някоя от нас да го контролира — изсумтя Джеайне. — Или забравихте, че единственият опит, който дръзнахме да си позволим, едва не ме уби? И прогори дупка от двете страни на кораба, преди да успея да го спра? Насмалко да потънем преди да сме стигнали в Танчико!
— За какво ни е този гибелен плам? — каза Лиандрин. — Ако успеем да поставим под свой контрол Преродения Дракон, нека Отстъпниците да се тревожат как да се справят с нас. — Изведнъж тя си даде сметка за още нечие присъствие в стаята — Гилдин чистеше един резбован стол в ъгъла. — Ти какво правиш тук?
— Чистя. — Жената се изправи безгрижно. — Нали ми каза да чистя.
Лиандрин едва се сдържа да не я шибне със Силата. Едва. Но Гилдин определено не знаеше, че са Айез Седай. Колко ли беше подслушала? Нищо съществено.
— Ще идеш при готвача — разпореди се тя със стаен гняв — и ще му кажеш да те напердаши. Ама много силно! И няма нищо да ядеш, докато прахът в тази къща не бъде изчистен докрай. — Ето пак. Жената я беше накарала отново да заговори като простачка.
Марилин се изправи, отърка носа на жълтата котка в своя и връчи животинчето на Гилдин.
— Погрижи се да получи чиния със сметана, след като готвачът приключи с теб. И малко хубаво агнешко. Нарежи и го на малки късчета — не са му останали много зъбки на бедното животинче. — Гилдин я погледна, без да мига, и тя добави: — Има ли нещо, което не разбираш?
— Разбирам. — Гилдин стисна устни. Вероятно все пак не разбираше. Тя беше слугиня, не им беше равна.
Лиандрин изчака малко след като тя излезе, гушнала котката, след което погледна навън. Коридорът беше празен. Гилдин не подслушваше. Не й вярваше на тази жена. Но като си помислеше, на кого ли да вярва?
— Трябва да се погрижим за това, което ни засяга — заяви тя, след като затвори вратите. — Елдрит, намери ли някоя нова податка в тези страници? Елдрит?
Пълничката жена се сепна и примигна. Едва сега вдигаше очи от опърпания жълтеникав ръкопис. Изглеждаше изненадана, че вижда Лиандрин.
— Какво? Податка? Ох. Не. Бездруго е много трудно да се проникне в Кралската библиотека. Ако измъкнех и една страница, веднага щяха да разберат. Но ако разчитах на тях, така и нямаше да намеря нищо. Това място е същински лабиринт. Не, това го намерих при един уличен продавач на книги близо до Кралския палат. Много интересен трактат върху…