Тя преметна вързопа на същото рамо, на което беше и кожената й торба, и се забърза да се присъедини към Нинив, Койне и Джорин. Странно й беше да види сестрите отново облечени в ярки копринени блузи, подхождащи на широките им панталони. Бе свикнала с многобройните обици и с халките на носовете им и те вече не я караха да трепва от изумление.
Том и Джюйлин стояха отделно с вързопите си и се мусеха. Нинив се бе оказала права. Бяха се опитвали да ги разубеждават още когато разбраха за истинската цел на пътуването им, или поне част от нея, преди два дни. Никой от двамата не смяташе, че младите жени са компетентни — компетентни! — да търсят Черната Аджа. Заплахата на Нинив, че ще ги отпрати обратно с първия срещнат кораб на Морския народ, пресече тези опити още в зародиш. Особено след като Торам и дузина мъже от екипажа се събраха, готови да ги хвърлят в една лодка, която да ги прекара. Елейн ги изгледа изпитателно. Намусените им лица подсказваха склонност към бунт. Наистина с тези двамата щяха да си имат неприятности.
— Сега накъде ще тръгнете, Койне? — тъкмо питаше Нинив, когато Елейн се приближи до тях.
— За Дантора и остров Джафар — отвърна Надзорницата на платната, — а после към Канторин и остров Сомера, за да пръснем мълвата за Корамуур, стига да е угодно на Светлината. Но трябва да оставя Торам да потъргува тук, иначе ще се пръсне от яд.
Мъжът й вече беше слязъл на кея, без странните си лещи с метална рамка, с разголени гърди и с ръце, отрупани с пръстени, и водеше свойски разговор с мъж в торбести бели гащи и палто, бродирано на спирали по раменете. Всеки танчиканец носеше тъмна цилиндрична шапка и прозрачно було пред лицето си. Булата им изглеждаха смешно, особено на мъже с дебели мустаци.
— Светлината дано ви прати безопасен път — каза Нинив и надигна вързопите си на рамо. — Ако открием някаква опасност, която може да ви заплаши преди да сте потеглили, ще ви известим. — Койне и сестра й изглеждаха забележително спокойни. Новината за Черната Аджа изобщо не ги беше развълнувала; това, което бе важно за тях, беше Корамуур, или Ранд.
Джорин целуна връхчетата на пръстите си и ги опря на устните на Елейн.
— Ако рече Светлината, пак ще се срещнем.
— Ако рече Светлината — отвърна Елейн, повтаряйки жеста на Ветроловката. Все още й се струваше странен, но също тъй бе проява на чест — използван само между семейни хора, които се обичат. Жената от Морския народ щеше да й липсва. От нея се беше научила на много неща, а и тя самата й бе показала някои. Сега Джорин със сигурност можеше да сплита Огъня много по-добре.
Когато стъпиха на кея, Нинив въздъхна с облекчение. Мазното лекарство, което Джорин бе извадила отнякъде, беше успокоило стомаха й два дни след като излязоха в открито море, но въпреки това беше стискала очи и устни чак докато Танчико не се показа на хоризонта.
Двамата мъже моментално ги заклещиха без никакви указания, като водачеството пое Джюйлин, метнал вързопа си на рамо и стиснал с две ръце тънката си колкото палец белезникава тояга. Тъмните му очи гледаха нащрек. Том пое ариергарда, успявайки някак си да си придаде заплашителен вид въпреки бялата си коса и веселчунското наметало.
Нинив стисна устни, но не каза нищо, което Елейн прецени като мъдра постъпка. Наоколо имаше твърде много измършавели от глад лица, които ги оглеждаха с присвити очи, както и танчиканци, мъкнещи сандъци, бали и торби. Подозираше, че всеки от тях е готов да й пререже гърлото с надеждата, че една копринена рокля означава пари в кесията й. Не я плашеха: сигурна беше, че ще се справи с двама-трима от тях наведнъж. Но двете с Нинив носеха пръстените на Великата змия в кесиите си и щеше да е безполезно да се преструват, че нямат нищо общо с Бялата кула, ако прелееха пред стотина души. Много по-добре беше Джюйлин и Том да гледат колкото може по-свирепо. Нямаше да има нищо против да разполагаха с десетина като тях.
Изведнъж откъм палубата на един от по-малките кораби се чу рев.
— Вие! Че това ще да сте вие! — Едър кръглолик мъж в копринено палто скочи на дока, без да обръща внимание на вдигнатата тояга на Джюйлин, и зяпна в нея и Нинив. Брадата без мустаци го издаваше, че е иллианец, както и акцентът му. Стори й се смътно познат.
— Господин Домон? — каза Нинив след миг и рязко подръпна плитката си. — Бейл Домон?