Той кимна.
— Ами да. Не съм и помислял, че ще ви видя отново, Аз… ви чаках колкото можах във Фалме, но дойде час да потегля, инак щях да гледам как корабът ми гори.
Сега Елейн го позна. Беше се съгласил да ги откара от Фалме, но хаосът бе обхванал града преди да успеят да се доберат до пристанището. Това палто на него показваше, че междувременно нещата му са потръгнали добре.
— За нас е удоволствие да ви видим отново — каза хладно Нинив, — но ако ни извините, трябва да си намерим стаи в града.
— Това ще е доста трудно. Танчико ще се пръсне по шевовете напоследък. Ама знам едно място, дето думата ми се чува. Не можах да остана повече във Фалме, но чувствам, че още ви дължа нещо. — Домон замълча намръщен, обзет от неочаквана тревога. — Значи тук дойдохте. И тук ли ще стане като във Фалме?
— Не, господин Домон — каза Елейн, след като Нинив се поколеба. — Разбира се, че не. А ние с радост ще приемем помощта ви.
Почти очакваше възражения от страна на Нинив, но тя само кимна замислено и му представи спътниците им. Наметалото на Том накара Домон да повдигне вежди, но тайренското облекло на Джюйлин предизвика навъсване, което впрочем беше взаимно. Нито един от двамата обаче не каза нищо — може би щяха все пак да запазят враждебността между Тийр и Иллиан за извън Танчико. Ако не, щеше да се наложи да си поговори с тях по-твърдо.
Докато ги придружаваше по кея, Домон заразказва какво му се е случило след Фалме. Наистина нещата му бяха потръгнали.
— Цяла дузина добри каботажни кораби, за които данъчните на панархесата знаят — засмя се той, — и още четири за дълбоки води, за които не знаят.
Едва ли беше натрупал такова състояние по честен начин за толкова къс срок. Тя се стъписа, като го чу да говори за това така открито из пристанището, пълно с толкова много хора.
— Аха, контрабанда, ами как. И такваз печалба трупам, за каквато не съм и сънувал. Една десета от митото, дето не го плащам, в джобовете на митничарите им извръща очите и запечатва всички усти.
Край тях преминаха двама танчиканци с воали пред лицата, стиснали ръце зад гърбовете си. Носеха тежки месингови ключове, провиснали на вратовете им — може би знак за офицерски ранг. Те кимнаха фамилиарно на Домон. Том изглеждаше развеселен, но Джюйлин изгледа гневно и Домон, и двамата танчиканци. Той беше ловец на крадци и се отнасяше с неприязън към всякакви нарушители на закона.
— Ама не вярвам да продължи много дълго така — каза Домон, след като танчиканците отминаха. — Работите в Арад Доман май са по-лоши и оттук, ама и тука върви много на лошо. Лорд Дракона може и да не е разрушил света все още, ама Арад Доман и Тарабон вече ги съсипа.
На Елейн й се дощя да му отвърне нещо рязко, но вече бяха стигнали края на дока и тя изгледа мълчаливо как той им нае столове-носилки с носачи и дузина мъже със здрави тояги в ръцете. В края на дока стояха стражи с мечове и копия, с вид на наемници, а не на редовни войници. Откъм широката улица, минаваща покрай редицата кейове, стотици посърнали, хлътнали лица се взираха в стражите. Понякога очите им пробягваха към корабите, но предимно се задържаха на мъжете, които им пречеха да се доближат до тези кораби. Тя си спомни какво й бе разказала Койне за хората, които я молели да ги превози докъдето и да е, стига да е по-далече от Танчико, и потръпна. Гладните очи, взрени в корабите, горяха от отчаяние, Елейн изправи гръб на стола и се постара да не поглежда встрани. Не искаше да вижда повече тези лица. Къде беше кралят им? Защо не се погрижеше за тях?
Една табела на портата на хана с варосани стени, при който ги доведе Домон, под Великия кръг, гласеше „Дворът с трите сливи“. Единственият двор, който видя Елейн, беше вътрешното дворче, оградено с високи стени и покрито с каменни плочи. Ханът бе триетажна постройка без прозорци по долните етажи и с изящно ковано желязо на третия. Вътре мъже и жени изпълваха гостната, предимно в танчиканско облекло, и бръмченето на гласове почти заглушаваше музиката, изтръгвана от чукчетата по ксилофона.
Нинив ахна при вида на ханджийката, хубава жена, не по-възрастна от самата нея, с кафяви очи и светломедени плитки, чийто воал не скриваше пълничките й като розова пъпка устни. Елейн също се сепна, но не беше Лиандрин. Жената — казваше се Рендра — явно познаваше Домон. С гостоприемни усмивки, предназначени за Елейн и Нинив, и зарадвана от веселчунския вид на Том, тя им предложи последните две останали свободни стан на цена, за която Елейн подозираше, че е по-ниска от обичайната за момента. Елейн се погрижи двете с Нинив да вземат тази с по-голямото легло; беше й се налагало да дели легло с Нинив и знаеше, че когато заспи, тя борави с лактите си доста енергично.