Рендра им осигури вечеря в една частна гостна — прислужваха им двама забулени мъже. Елейн се усети, че е зяпнала широкото плато с печено агнешко, покрито с подлютено ябълково желе и някакъв сорт продълговат жълтеникав боб, сготвен със зелени борови шишарки. Не можа да го докосне. Всички онези гладни лица навън… Домон обаче се хранеше доста охотно и без никакви угризения. Том и Джюйлин също не показваха никаква сдържаност.
— Рендра — попита тихо Нинив, — помага ли някой тук на бедните? Бих могла да предложа прилично количество злато, стига да помогне.
— Бихте могли да дарите за трапезарията на Бейл — отвърна ханджийката и се усмихна на Домон. — Този човек избягва всякакви налози, но сам се облага. За всяка крона, която дава за подкуп, дава две за супата и хляба на бедните. Дори мен уговори да дарявам, при все че аз си плащам налозите.
— Е, по-малко е от налозите — промърмори Домон и присви оправдателно рамене. — Ами че аз наистина добре си печеля, късметът да ме ощипе дано, ако не е тъй.
— Хубаво е, че обичате да помагате на хората, господин Домон — каза Нинив, след като Рендра и слугите излязоха. Том и Джюйлин веднага станаха да видят дали наистина са си отишли и Джюйлин отвори вратата. Коридорът беше празен. Нинив премина направо на въпроса. — Може и ние да се нуждаем от помощта ви.
Ножът и вилицата на иллианеца увиснаха във въздуха над агнешката мръвка.
— С какво? — попита той недоверчиво.
— Не знам точно, господин Домон. Вие имате кораби. Би трябвало да разполагате и с хора. Може да ни дотрябват уши и очи. Много е възможно някои от Черната Аджа да се намират в Танчико и ако е така, трябва да ги намерим. — Нинив надигна вилицата с жълт боб към устата си, все едно че беше казала нещо съвсем обикновено. Напоследък, изглежда, беше склонна да разправя за Черната Аджа пред всеки срещнат.
Домон я зяпна, след което извърна невярващо очи към Том и Джюйлин, които тъкмо сядаха, и след като те кимнаха, отблъсна чинията си настрана и отпусна глава на ръцете си. Едва не си изпроси шамар от Нинив, ако се съдеше по това, как тя стисна устни. Елейн не би я обвинила. Откъде накъде трябваше да търси от тях потвърждение дали му е казала истината?
Най-после Домон се изправи.
— Значи пак ще става. Също като Фалме. Май е време да се стягам аз и да си ходя. Ако успея да си прибера корабите в Иллиан, и там ще съм си богат човек.
— Съмнявам се, че Иллиан ще ви се стори много приятно място — каза му с твърд тон Нинив. — Доколкото разбирам, там властва Самаил, макар и не открито. Едва ли ще ви е много приятно с богатството под властта на един Отстъпник. — Очите на Домон едва не изхвръкнаха от орбитите си, но тя продължи: — Безопасни места вече не останаха. Можете да тичате като заек, но няма да се скриете. Не е ли по-добре човек просто да се постарае да се бори като мъж?
Нинив я подкара прекалено твърдо — много обичаше да заплашва хората. Елейн се усмихна и докосна Домон по рамото.
— Не искахме да ви стряскаме така, господин Домон, но наистина може да ни потрябва помощта ви. Знам, че сте смел човек, иначе нямаше да ни чакате толкова дълго във Фалме. Много ще сме ви благодарни.
— Ама много сте добри в тия работи — промърмори Домон. — Едната те ръчка като с остен, другата — мед й капе от устата. Е, добре де. Ще ви помогна с каквото мога. Но не мога да ви обещая, че ще стоя да дочакам нова история като във Фалме.
Том и Джюйлин се захванаха да разпитат Домон за Танчико. Джюйлин обаче го правеше заобиколно, като подхвърляше към Том въпроси за уличните обирджии, крадци на кесии и побойници, в кои квартали ги има повече, кои винарници посещават и кой изкупува откраднатата стока. Ловецът на крадци настояваше, че подобни хора често знаят много повече какво става в един град, отколкото властите. Изглежда, не искаше да говори направо с иллианеца. Домон пък изсумтяваше всеки път, когато трябваше да отговори на някой въпрос на тайренеца, поставен от Том. Въпросите на самия Том звучаха безсмислено, поне от устата на един веселчун. Той разпитваше за благородници и фракции, кой на кого е съюзник и на кого — противник, или кой към какви заявени открито цели се стреми и до какво са довели действията му, и дали резултатите са различни от това, което е искал. Не бяха въпроси, които изобщо би очаквала от него, въпреки всичките им разговори на борда на „Танцуващият по вълните“. Той като че ли охотно разговаряше с нея — дори като че ли му доставяше удоволствие, — но някак си всеки път, когато тя тъкмо решаваше, че би могла да изрови от думите му нещо за неговото минало, той намираше начин да я отблъсне и да я отпрати от себе си. Домон отговаряше на Том много по-оживено, отколкото на Джюйлин. И изглежда, познаваше Танчико много добре — както владетелите и управниците му, така и тъмните му страни; и често от думите му изглеждаше, че между едното и другото няма голяма разлика.