— Сигурна ли си? — попита Елейн. — Биргит?
Нинив въздъхна.
— Единственото, в което мога да бъда сигурна, е, че не намерих Егвийн. И че тази нощ повече няма да се връщам там. — Тя удари с юмрук по бедрото си. — Къде ли е тя? Какво е станало с нея? Ако е срещнала онзи тип с лъка… О, Светлина!
Елейн трябваше да размисли малко. Така ужасно й се спеше, че почти не можеш да мисли.
— Тя каза, че може и да не е там на следващата ни среща. Може би затова напусна толкова бързо. Но защо ли не може… Тоест… — Думите й никак не звучаха смислено, но не можеше да го изкаже както трябва.
— Надявам се — отвърна уморено Нинив. — Я по-добре ела да си легнеш. Всеки момент ще грохнеш.
Елейн се остави с благодарност да й помогнат да се съблече. Не бе забравила, че трябва да превърже Нинив, но леглото изглеждаше така примамливо, че не можеше да помисли за нищо друго. На заранта сигурно стаята щеше да е престанала да се върти така бавно около леглото. Още щом главата й докосна възглавницата, сънят дойде.
На заранта съжали, че не е умряла.
Слънцето едва бе изгряло в небето и общата гостна беше празна, с изключение на нея самата. Стиснала с две ръце в главата си, тя заби поглед в чашата, която Нинив бе поставила на масата пред нея преди да излезе да потърси ханджийката. Елейн усещаше главата си като… Невъзможно бе да се опише. Ако някой й предложеше да й я отреже, щеше да му е благодарна.
— Добре ли си?
Извърна се рязко, разпознала гласа на Том, и едва се сдържа да не изхленчи.
— Много съм си добре, благодаря. — От говоренето главата й запулсира. Той поглади колебливо единия си мустак. — Приказките ти снощи бяха чудесни, Том. Поне онова, което си спомням от тях. — Успя някак да се засмее самоукорително. — Боя се, че не си спомням много, освен че седях ей там и те слушах. Изглежда, съм прекалила с ябълковото желе. — Не смяташе да си признава, че е изпила толкова вино: все още нямаше представа колко точно. Или че си спомня за посещението си в стаята му, дето се изложи като последната глупачка. Това пък най-малко. Той, изглежда, й повярва, ако можеше да се съди по облекчението, с което седна на другия стол.
Нинив се върна, седна и попита:
— Някой от вас да е виждал господин Сайдар тази заран?
— Той не спа в стаята — отвърна Том. — За което би трябвало да съм му благодарен, предвид големината на леглото.
Заговориха за вълка, и той — в кошарата. Джюйлин се появи на входната врата. Изглеждаше уморен, а иначе изрядно стоящото му палто беше раздърпано. Под лявото му око личеше оток, а черната му коса беше сякаш оправена набързо с пръсти. Въпреки това той се приближи до тях с усмивка.
— Крадците в този град са колкото риби-бодливки в тръстиката и стават разговорчиви само ако им купиш чаша пиене. Говорих с двама, които твърдят, че са видели жена с бял кичур на косата над лявото ухо. Склонен съм да повярвам на единия.
— Значи са тук — каза Елейн, но Нинив поклати глава.
— Може би. Едва ли само една жена е с бял кичур в косата.
— Не можа да определи възрастта й — продължи Джюйлин, прикривайки с шепа прозявките си. — Твърдеше, че изобщо нямала възраст. Даже се пошегува, че може да е Айез Седай.
— Много бързаш — рече му Нинив укорително. — С нищо няма да ни помогнеш, ако ги привлечеш към нас.
Лицето на Джюйлин помръкна.
— Предпазлив съм. Не горя от желание Лиандрин отново да ме пипне. Не задавам въпроси; само говоря. Понякога — за жени, които съм познавал. Двама мъже захапаха на този бял кичур и никой от тях не разбра, че е нещо повече от безгрижно дърдорене над халба евтин ейл. Тази нощ може би някой друг ще се оплете в мрежата ми, само че този път ще е една крехка женица от Кайриен с много големи сини очи. — Това трябваше да е Темайле Киндероуд. — Малко по малко ще стесня кръга къде са ги виждали, докато не разбера точно къде се намират. Ще ви ги намеря.
— Или аз. — Том го каза така, сякаш беше уверен, че второто е по-вероятно. — Освен с крадци, не мислите ли, че ще се замесят с благородници и с политика? Някой лорд в този град ще започне да се държи по необичаен за него начин и ще ме насочи към тях.
Двамата мъже се изгледаха, сякаш щяха да се сбият. Мъже. Първо Джюйлин и Домон, сега — Джюйлин и Том. Най-вероятно Том и Домон щяха да се впуснат в юмручен бой, за да се завърши картинката. Мъже. Това беше единственият коментар, който Елейн можа да измисли.
— Възможно е двете с Елейн да се справим без нито единия от двама ви — каза сухо Нинив. — Днес ще започнем сами да търсим. — Очите й едва се помръднаха към Елейн. — Аз поне смятам да започна. Елейн може би се нуждае от малко почивка.