— Два чифта очи виждат по-добре от един — каза Елейн.
— Сто чифта виждат още по-добре — рече припряно Джюйлин — и ако онази иллианска змиорка наистина разпрати хората си, ще разполагаме с поне толкова, да не говорим за крадците и джебчиите.
— Аз… ние двамата… ще ви намерим тези жени, стига да могат да се намерят — каза Том. — Не е необходимо вие да се показвате извън хана. Този град е опасен, дори и Лиандрин да не е тук.
— А освен това — добави Джюйлин, — ако те са тук, познават и двете ви. Знаят ви лицата. По-добре ще е да си останете в хана, скрити от нежелани погледи.
Елейн ги зяпна удивена. Само допреди миг бяха готови да се счепкат, а сега бяха застанали рамо до рамо. Нинив излезе права, че ще им създадат само неприятности. Да, но тя бе щерката-наследница на Андор и не смяташе да се крие зад гърбовете на господин Джюйлин Сайдар и господин Том Мерилин. И тъкмо отвори уста да им го заяви, когато Нинив я изпревари.
— Прави сте — рече спокойно Нинив. Елейн я изгледа невярващо. Том и Джюйлин също изглеждаха изненадани, но същевременно — гадно доволни. — Те наистина ни познават — продължи невъзмутимо Нинив. — Тази сутрин се погрижих за това, струва ми се. А, ето я и госпожа Рендра със закуската ни.
Том и Джюйлин се спогледаха озадачени и навъсени, но нищо не можеха да кажат в присъствието на усмихващата им се под воала си ханджийка.
— А онова, за което ви помолих? — каза й Нинив, докато жената поставяше пред нея купа с подсладена с мед каша.
— Ах, да. Няма да е проблем да намерим и за двете ви подходящи дрехи. Колкото до прическата — косите ви са хубави; бързо ще се нагласят. — И тя показа собствените си многобройни златисти плитки.
Лицата на Том и Джюйлин искрено развеселиха Елейн. За спорове можеха и да са готови, но срещу пренебрежението не разполагаха с никаква защита. Докато Нинив и Рендра обсъждаха цената и кройката, както и тъканта — Рендра искаше да им направи също като нейната силно вталена рокля, днес бледозелена на цвят; Нинив беше против, но, изглежда, отстъпваше — Елейн опита лъжица от кашата, за да премахне неприятния вкус от устата си. Това й напомни, че е гладна.
Имаше още един проблем, за който никоя от двете все още не беше споменала, проблем, за който Том и Джюйлин изобщо не знаеха. Ако Черната Аджа се намираше в Танчико, то тогава тук беше и онова нещо, което застрашаваше Ранд. Нещо, което можеше да го обвърже със собствената му Сила. Нямаше да е достатъчно да намерят Лиандрин и останалите. Трябваше да намерят и онова нещо. Изведнъж апетитът й изчезна.
Глава 40
Ловец на тролоци
Остатъците от ранния утринен дъжд все още капеха от листата на ябълките. Една чинка подскачаше на клон, отрупан с оформящи се вече от цветчетата плодове, които това лято никой нямаше да събере. Слънцето беше високо, но скрито зад плътни сиви облаци. Седнал на земята, Перин несъзнателно опипа здравината на тетивата си: дори грижливо увитите, намазани с восък жилки се отпускаха при влажно време. Проливният дъжд, който Верин бе предизвикала, за да ги прикрие от преследвачите в нощта на бягството, бе изненадал дори и него със стихийността си и оттогава дъждовете ги бяха споходили още на три пъти в продължение на шест дни. Вярваше, че са били шест дни. След онази нощ почти не беше се замислял, просто се носеше по гребена на събитията, реагирайки на всяко поредно, което се изправеше пред него. Секирата го убиваше на хълбока, но той почти не обръщаше внимание на това.
Ниски затревени могилки бележеха поколенията Айбара, погребани тук. Най-старите носеха дати отпреди близо триста години, над гробове, почти неразличими сред недокосваната земна повърхност. Но това, от което го болеше, бяха могилките, огладени от дъждовете, но все още необрасли с трева. Поколения Айбара бяха заровени тук, но със сигурност не и четиринадесет души наведнъж. Стринка му Неаин, непосредствено до по-стария гроб на чичо Карлин, с двете им деца до нея. Старата Еалсин, в една редица с чичо Евард и стринка Магде, и техните три деца, дългата редица, включваща майка му и баща му. С Адора, Деселе и малкия Пет. Дълга редица могили гола влажна пръст, още показваща се сред избуялата наоколо трева. Той преброи пипнешком стрелите, останали в колчана му. Седемнадесет. Твърде много се бяха повредили и можеше да се поправят само металните им върхове. А нямаше време да си ги прави сам; скоро трябваше да потърси майстора на стрели в Емондово поле. Буел Дотри правеше добри стрели, по-добри дори от тези на Трам.