Леко шумолене зад гърба му го стресна и той подуши из въздуха.
— Какво има, Данил? — попита той, без да се оглежда назад. Последва сдържано ахване, после Данил Луин каза:
— Дамата е тук, Перин. — Никой не можеше да свикне с това, че той познава кой кой е, без да ги е погледнал, дори и в тъмното, но той вече бе престанал да се безпокои за нещата, които им се струваха странни.
— Каква дама?
— Лейди Файле. И лорд Люк също. Дойдоха от Емондово поле.
Перин се изправи плавно и закрачи с широки крачки, така че на Данил се наложи да подтичва след него. Постара се да не поглежда към къщата — по-точно към обгорените греди и осаждените комини, останали от къщата, в която бе отрасъл. Но огледа дърветата за съгледвачите си — тези, които се намираха най-близо до фермерската къща. Близо до Водния лес земята бе обрасла с високи кичести дъбове. Гъстият листак прикриваше добре младежите, а грубите им селски дрехи помагаха да се слеят с дърветата, така че дори на него му беше трудно да ги различи. Трябваше да поговори с предните постове — от тях се очакваше да следят никой да не може да се приближи без предупреждение. Дори Файле и този Люк.
Лагерът им, разположен в голяма горичка, която някога бе смятана за много отдалечена от фермите и дива, представляваше неочистено от трънливите храсталаци място, с опнати между дърветата одеяла, осигуряващи им заслон от дъжда, и други — пръснати по земята около вече изстиналите огнища. Тук също капеше от клоните. Повечето от петдесетината млади мъже в лагера ходеха небръснати, отчасти подражавайки на Перин, отчасти защото никак не беше приятно да се бръснат със студена вода. Бяха добри ловци — онези, които не можеха да ловуват, той бе отпратил по домовете им — но все пак не бяха привикнали на повече от една-две нощи на открито.
В момента те бяха наобиколили Файле и Люк и ги бяха зяпнали с възхита. Само четирима-петима държаха лъкове. Останалите лъкове лежаха безразборно по постелите, както и повечето колчани. Люк стоеше до високия си черен жребец и разсеяно го потупваше — самото олицетворение на лениво високомерие, облечено в червен сюртук. Сините му очи все едно не забелязваха мъжете около него. Миризмата на този мъж изпъкваше сред останалите, студена и някак отделена, все едно че нямаше нищо общо между него и мъжете наоколо, дори между него и човечеството изобщо.
Файле бързо тръгна към Перин. Усмихваше се и ухаеше на билков сапун и на самата себе си.
— Майстор Люхан ни каза, че сигурно ще ви намерим тук.
Канеше се да я попита какво търси тук, но неочаквано за самия себе си я прегърна и прошепна в ухото й:
— Хубаво е, че те виждам. Липсваше ми.
Тя се отдръпна, колкото да вдигне очи и да го погледне.
— Изглеждаш уморен.
Перин не обърна внимание на това. Нямаше време за умора.
— Успяхте ли да заведете всички невредими в Емондово поле?
— Всички са в хана. — Тя се ухили. — Господин ал-Вийр е намерил една стара алебарда и се кълне, че ако Белите плащове поискат да ги вземат, ще трябва да минат през трупа му. Сега вече всички са в селото, Перин. Верин и Аланна, Стражниците. Преструват се на други, разбира се. Както и Лоиал. Той, разбира се, предизвика сензация. Дори повече, отколкото Байн и Чиад. — Усмивката й се стопи и тя се намръщи. — Той ме помоли да ти съобщя нещо. Аланна изчезнала на два пъти, без да ги предупреди, веднъж — съвсем сама. Лоиал каза, че Ивон изглеждал много изненадан, като разбрал, че я няма. Казал да гледа друг да не разбере. — Тя го погледна загрижено. — Какво означава това, Перин?
— Сигурно нищо. Просто, че не мога да й се доверявам със сигурност. Верин ме предупреди за нея, но мога ли да се доверя и на Верин? Казваш, че Байн и Чиад са в Емондово поле? Предполагам това означава, че той знае за тях. — Той кимна с глава към Люк. Още неколцина мъже го бяха обкръжили, задаваха му разни въпроси, а той им отговаряше с пренебрежителна усмивка.
— Те дойдоха с нас — отвърна тя замислено. — Сега разузнават лагера ви. Не мисля, че имат високо мнение за караулите ти. Перин, защо не искаш Люк да знае за айилците?
— Говорих с много хора, чиито ферми са били опожарени. — Люк беше достатъчно далеч, за да не го чуе, но въпреки това той сниши глас. — Като се брои и къщата на Флан Луна, Люк е бил на пет от местата в деня, в който са били нападнати, или на предния ден.
— Перин, този човек в известен смисъл е самонадеян глупак — чувам намеци, че бил претендент за един от троновете в Граничните земи, макар да твърди, че бил от Муранди — но не можеш сериозно да твърдиш, че е Мраколюбец. Даде много добри съвети в Емондово поле. Като казах, че всички са там, наистина имах предвид всички. — Тя поклати глава в почуда. — Стотици и стотици хора се стекоха от север и от юг, от всички посоки, с добитъка си и овцете, и всички говорят за предупрежденията на Перин Златоокия. Селото ти се подготвя за защита, ако се наложи, а в последно време Люк е навсякъде.