— Перин кой? — ахна той и присви очи. — От юг ли? Но аз по на юг оттук не съм слизал. Не съм говорил с нито един фермер на повече от една миля под Виноструй.
Файле го дръпна за брадата и се засмя.
— Мълвата се разпространява бързо, мой великолепни пълководецо. Струва ми се, че половината очакват да направиш от тях истинска армия и да гонят тролоците чак до Великата Погибел. За теб в Две реки ще се разказват легенди в следващите хиляда години. Перин Златоокия, ловецът на тролоци.
— Светлина! — промърмори той.
Ловец на тролоци. Свършеното дотук трудно можеше да оправдае подобно прозвище. Два дни след като освободиха госпожа Люхан и останалите, в деня, в който Верин и Томас се отделиха от тях, се бяха натъкнали на все още пушещите руини на една фермерска къща — той и петнадесетината момчета от Две реки, които бяха с него. След като заровиха труповете, които успяха да намерят из пепелищата, не беше трудно да проследят тролоците — е помощта на следотърсаческия опит на Гаул и на собствения му нос. Острата, зловонна миризма на тролоците нямаше как да се разнесе, не и за него. Някои от момците се поуплашиха, като разбраха, че онова, което им бе казал за лова на тролоци, е сериозно. Ако се беше наложило да вървят дълго, той беше сигурен, че повечето сигурно щяха да се разбягат, но следата ги отведе до една горичка на по-малко от три мили от фермата. Тролоците не се бяха погрижили да поставят караул — нямаха мърдраал със себе си, който да се оправи с обичайния им мързел — а младите мъже от Две реки знаеха да се прокрадват тихо. Загинаха тридесет и два тролока, повечето — в мръсните си постели, промушени от стрели, преди да успеят да надигнат вой, камо ли секири и мечове. Данил и Бан бяха готови да отпразнуват великата си победа — докато не разбраха какво има в големия железен тролокски казан, окачен над огнището. Повечето побягнаха настрана да повърнат и не един се разплака открито. Перин сам изкопа гроба. Само един — нямаше как да се разбере кое на кого принадлежи. Колкото и смразяващо да бе, той не беше сигурен, че сам ще издържи, ако бяха различили останките.
Късно на другия ден никой не възрази, когато той подуши нова зловонна следа, макар че неколцина замърмориха накъде ли е тръгнал, докато Гаул не намери следи от копита и ботуши, твърде големи, за да са човешки. Друга горичка, недалече от Водния лес, бе приютила четиридесет и един тролока и един Чезнещ, с разположени караули, макар повечето да похъркваха на постовете си. А и всички да бяха будни, едва ли щеше да има голямо значение. Гаул изби будните, промъквайки се между дърветата като сянка, а броят на мъжете от Две реки междувременно бе нараснал на тридесетина. Освен това онези, които не бяха видели казана за готвене, бяха чули за него; крещяха, докато стреляха, с не по-малко дивашко удоволствие от гърления вой на тролоците. Облеченият в черно мърдраал издъхна последен, като таралеж, прободен от всички страни с щръкнали стрели. Никой не понечи да си прибере стрелата от изчадието, дори след като то престана да се гърчи.
Същата нощ падна вторият дъжд, часове и часове пронизващ до костите порой, а небето се изпълни със сиви купести облаци и мушещи земята мълнии. Оттогава Перин не бе помирисвал тролок, а всякакви следи по земята бяха отмити. Повечето им време минаваше в отбягване на патрулите на Белите плащове, които по мнението на всички бяха станали по-многобройни. Фермерите, с които Перин беше говорил, твърдяха, че патрулите, изглежда, се интересували повече да намерят своите пленници и онези, които са ги освободили, отколкото да се погрижат за безчинствата на тролоците.
Около Люк вече се бяха събрали доста мъже. Той беше висок и червеникавата му коса изпъкваше над тъмнокосите глави около него. Като че ли говореше нещо, а те го слушаха. Слушаха и кимаха.
— Я да видим какво има да ни каже — отрони мрачно Перин. Мъжете от Две реки неохотно се отдръпнаха пред него и Файле.
Всички слушаха лорда — червенодрешкото, който не на шега се беше увлякъл в речта си.
— Така че сега селото е подсигурено — говореше Люк. — Има предостатъчно хора, които да го защитят. Длъжен съм да призная, че с голямо удоволствие преспивам под покрив, когато имам възможност. Госпожа ал-Вийр, в хана, предлага много вкусна храна. А хлябът й е един от най-хубавите, които съм ял. Наистина, едва ли нещо може да се сравни с топъл пресен хлебец и прясно бито масло, а и да отпуснеш крак на масата с чаша добро вино или от оня хубав кафяв ейл на господин ал-Вийр…