— Лорд Люк казва, че трябва да идем в Емондово поле, Перин — каза Кенли Ейхан и отри зачервения си нос с опакото на мръсната си ръка. Не беше единственият, който не можеше да се умие толкова често, колкото му се искаше, и съвсем не единственият, който често се събуждаше премръзнал.
Люк се усмихна на Перин досущ както би се усмихнал на куче, от което очаква да извърти някой номер.
— Селото наистина е подсигурено, но винаги има нужда от още хора.
— Ние ловим тролоци — отвърна хладно Перин. — Все още не всички са оставили фермите си и всяка орда, която намерим и избием, означава неопожарени ферми и повече хора, които да намерят сигурност.
Уил ал-Сийн се изсмя горчиво. Никак не изглеждаше добре с почервенелия си нос и шестдневната си брада.
— Че ние не сме подушвали тролок от дни насам. Бъди разумен, Перин. Може би вече сме ги избили. — Последва одобрително мърморене.
— Не искам да сея раздори — разпери умолително ръце Люк. — Несъмнено сте постигнали големи успехи освен онова, което вече чухме в селото. Стотици избити тролоци, предполагам. Напълно е възможно да сте прогонили всички. Казвам ви, в Емондово поле са готови да ви устроят посрещане като на истински герои. Сигурно е същото и в Стражеви хълм. Да има някои тук от Девенов просек? — Уил кимна и Люк го потупа по рамото с малко фалшива симпатия. — И този герой ще посрещнат радушно, няма съмнение.
— Който иска да си ходи вкъщи, прав му път — каза Перин равнодушно. Файле го изгледа навъсено — това не бе най-подходящото поведение за един бъдещ пълководец. Но той не желаеше с него да останат хора, които не искат да са тук. Както не искаше и да е пълководец, впрочем. — Според мен работата още не е свършила, но вие решавате.
Никой не му възрази, макар че Уил, изглежда, беше готов. Обаче останалите двадесетина забиха погледи в земята и краката им заровиха смутено ланската шума.
— Е — подхвърли Люк небрежно, — ако не са ви останали тролоци за гонене, може би е време да насочите вниманието си към Белите плащове. Те никак не се радват от това, че простолюдието на Две реки е решило да се защитава само. А доколкото разбирам, се канят точно вас да ви избесят като престъпници, затова, че сте отвлекли пленниците им.
Мнозина от момците на Две реки се спогледаха смутени.
Тъкмо в този момент се появи Гаул и започна с бутане да си пробива път през тълпата, следван по петите от Байн и Чиад. Не че на айилците се наложи много да се бутат — мъжете им отвориха път веднага, щом ги видяха. Люк изгледа Гаул намръщено, дори може би с неодобрение; айилецът отвърна на погледа му, без да мигне. Лицата на Уил, Данил и останалите грейнаха, като видяха айилците; повечето от тях вярваха, че някъде из горичките и лесовете наоколо се крият още стотици като тях. Не се сещаха да попитат защо тези айилци стоят скрити, а и Перин съзнателно не бе повдигал въпроса. Ако вярата, че има още неколкостотин айилци, укрепваше храбростта им — толкова по-добре.
— Какво намери? — попита Перин. Гаул беше напуснал лагера преди два дни.
— Тролоци — отвърна Гаул, все едно че съобщаваше, че е видял овци. — Придвижват се през Водния лес на юг. Не са повече от тридесет и смятам, че се канят да вдигнат стан в края на гората и да ударят през нощта. На юг все още има хора, които държат да си останат по местата. — Изведнъж се ухили като вълк. — Не ме забелязаха. Няма да вземат мерки за сигурност.
Чиад се наведе към Байн и прошепна така, че да се чуе:
— Много добре се движи за Каменно куче. Не вдига повече шум от някой сакат вол.
— Е, Уил? — попита Перин. — Още ли държиш да отидеш в Емондово поле? Можеш да се избръснеш и сигурно ще намериш някое момиче, което да целуваш, докато тролоците вечерят.
Уил се изчерви и отвърна дрезгаво:
— Тази нощ ще бъда там, където и ти, Айбара.
— Никой няма да си тръгне за дома, щом все още има тролоци наоколо. Перин — добави Кенли.
Перин огледа останалите и видя само утвърдителни кимания.
— А ти, Люк? Ще се радваме с нас да има един лорд и Ловец на Рога. Би могъл да ни покажеш как се правят тези работи.
Люк се усмихна много пестеливо, като резка върху камък, но усмивката така и не докосна студените му сини очи.
— Съжалявам, но защитата на Емондово поле все още има нужда от мен. Трябва да се погрижа да защитя хората ви, в случай че там ударят повече от някакви си трийсетина тролоци. Или Чедата на Светлината. Милейди Файле? — Той протегна ръка да й помогне да се качи на коня си, но тя поклати глава.
— Аз ще остана с Перин, лорд Люк.