— Жалко — промърмори той и присви рамене, сякаш искаше да каже, че човек не може да разбере женския вкус. Надяна си чистите ръкавици с бродираните върху тях вълци и се метна на седлото. — Е, желая ти успех, господин Златооки. Наистина се надявам всички да имате късмет. — С полупоклон към Файле той обърна високия жребец и го пришпори в галоп, принуждавайки неколцина мъже да отскочат встрани от пътя му.
Файле изгледа Перин намръщена, намеквайки като че ли, че го чака хокане, когато останат сами. Той се вслуша в тропота на копитата на коня на Люк, докато не престана да го чува, след което се обърна към Гаул.
— Можем ли да изпреварим тролоците? Да ги изчакаме някъде преди да са стигнали там, където смятат да спрат?
— Разстоянията са подходящи за засада, ако тръгнем веднага — каза Гаул. — Движат се в права колона и не бързат. С тях има и един Ездач на нощта. По-лесно ще е да ги изненадаме в постелите, отколкото ако ги нападнем будни. — Имаше предвид, че така мъжете от Две реки ще се справят по-лесно; от него самия на страх не лъхаше.
От някои от останалите обаче определено лъхаше, но въпреки това никой не изтъкна, че един сблъсък с будни тролоци и мърдраал може би не е най-добрият план. Напуснаха лагера веднага, след като загасиха огньовете и пръснаха пепелта. Със събраните постове — Перин си напомни да им поговори да си отварят очите — наброяваха почти седемдесет. Предостатъчно, за да ударят трийсетина тролоци от засада. Бан ал-Сийн и Данил водеха по една половина — по този начин като че ли беше потушил споровете, — а Били ал-Дай, Кенли и още няколко души бяха старши на по една десятка. Уил също — младежът всъщност не беше лош, поне когато умът му не хвърчеше по момичета.
Щом тръгнаха на юг, Файле подкара Лястовица плътно до Стъпко. Айилците подтичваха леко напред.
— Ти май изобщо не му вярваш — каза тя. — Смяташ, че е Мраколюбец.
— Вярвам на теб, на лъка си и на секирата — отвърна й той. Лицето му изглеждаше тъжно и доволно същевременно, но това си беше чистата истина.
В продължение на два часа Гаул ги водеше на юг, после възвиха към Водния лес — гъста плетеница от извисяващи се дъбове, борове и клен, лаврови дръвчета и конусообразни чинари, високи ясени с плоски корони, магнолия и жълта върба и гъсти, увити с дива лозница храсти. Хиляди катерички пробягваха по клоните, дроздове и чинки прелитаха навсякъде. Перин надушваше също така миризмата на сърни, на зайци и на лисици. Малките поточета бяха в изобилие, лесът беше осеян с обрасли с тръстика езерца и вирове, в много случаи засенчени от дървета, но и немалко — на открито, от по-малко от десетина крачки широки, до над петдесетина. Земята бе подгизнала и жвакаше под копитата на конете.
Гаул спря между едно голямо, обрасло с върбалак езеро и тясна бара, лъкатушеща навътре в гората. Тук щяха да дойдат тролоците, ако продължеха със същия ход. Тримата айилци бързо се стопиха сред дърветата, за да се уверят в това, и скоро се върнаха, за да ги предупредят за приближаването им.
Перин остави Файле с неколцина младежи да вардят конете, а останалите разположи в тясна дъга — клопката, в която щяха да влязат чудовищата. След като се увери, че всеки мъж се е прикрил добре и знае какво да прави, той самият зае позиция в дъното до един дъб, чийто дънер беше по-дебел от височината му.
Охлаби клупа на секирата на колана си, сложи стрела на тетивата и зачака. Лек ветрец лъхна в лицето му. Трябваше да може да надуши тролоците дълго преди да влязат в полезрението му. Трябваше да се появят точно срещу него. Отново опипа секирата си и зачака. Минаха минути. Час. Повече. Колко още, преди тварите на Сянката да се появят? Сигурно още много сред тази влага, а тетивата трябваше да се подмени.
Птиците се изпокриха миг преди катеричките да утихнат. Перин вдиша дълбоко и се намръщи. Нищо. При този вятър трябваше да може да надуши тролоците веднага щом животните ги усетеха.
Смътен полъх донесе до ноздрите му гнила воня, като на стара от векове пот и смрад. Той мигом се извърна и извика:
— Зад нас са! Бегом към мен! Две реки, към мен! Файле!
Писъци и викове изригнаха от всички посоки, омесени с вой и дивашки рев. Един рогат тролок скочи на откритото на двайсет крачки пред него и надигна дълъг извит лък. Перин стреля и посегна за следващата стрела. Широкото острие улучи тролока между очите и чудовището изрева и рухна. Но неговата стрела, колкото късо копие, удари хълбока на Перин като чук.
Той изпъшка от удара, преви се и изтърва лъка и стрелата. Болката се плъзна на вълни; той затрепера, щом си пое дъх, и всяко ново потръпване му причини нова болка.
Други два тролока изскочиха иззад мъртвия си другар, единият с вълча муцуна, а другият — с кози рога, сенки с черна козина, един път и половина по-високи от Перин и два пъти по-широки от него. Изреваха и се втурнаха към него с вдигнати мечове.