Глава 41
Сред Туатан
Пред очите им изникнаха струпани фургони — като къщички на колелета, високи дървени кутии, боядисани и лакирани в ярки оттенъци на червено, синьо, зелено и жълто, подредени в широк, грубо очертан кръг около няколко дъба с широки клони. Музиката се носеше оттам. Перин беше чувал, че в Две реки има Калайджии, от Пътуващия народ, но досега не ги беше виждал. Спънати коне скубеха тревата наоколо.
— Аз ще поспя другаде — заяви вдървено Гаул, разбрал, че Перин се кани да отиде при фургоните, и се затича без повече приказки.
Байн и Чиад заговориха тихо, но настоятелно на Файле. Перин успя да долови достатъчно от думте им, за до разбере, че се опитват да я убедят да прекара нощта с тях в някоя горичка наблизо, но не и при „Изгубените“. Изглеждаха ужасени от представата, че ще трябва да разговарят с Калайджиите, камо ли да се хранят или да спят с тях. Файле им отказа решително: ръката й стискаше крака му. Двете Деви се спогледаха намръщено, сини очи загрижено срещнаха сиви, после двете жени се затичаха след Гаул, сякаш успели да възвърнат бодрия си дух. Перин чу как Чиад предложи да накарат Гаул да си поиграе с тях на някаква игра, която нарече „Целувката на Девите“. Смеейки се, двете се скриха в гората.
Мъже и жени се трудеха из стана — шиеха, оправяха сбруи, готвеха, перяха дрехи и къпеха деца, вдигаха един фургон да подменят счупено колело. Хлапетии тичаха около тях или танцуваха под звуците на няколко цигулки и флейти. От най-старите до най-младите, Калайджиите бяха облечени в дрехи с по-ярки цветове дори и от фургоните им, в дразнещи очите съчетания, които сякаш бяха подбрани слепешката. Никой мъж със здрав разум не би се облякъл в подобни цветове, нито жена дори.
Когато групата от Две реки се приближи до фургоните, настъпи тишина. Хората се спряха кой където беше и ги загледаха угрижено. Жени запритискаха пеленачета до гърдите си, а дечицата запритичваха да се скрият зад възрастните, надничаха иззад краката на бащите си или криеха личица в полите на майките си. Един жилав мъж, сивокос и нисък, пристъпи напред и се поклони бавно, с опрени на гърдите длани. Беше облечен в яркосиньо сетре с висока яка и торбести панталони в зелено, което сякаш сияеше. Крачолите му бяха затъкнати във високи до коленете чизми.
— Добре сте дошли край огньовете ни. Да знаете песента?
В началото, мъчейки се да не се присвие от болката в хълбока. Перин само се взря мълчаливо в стария мъж. Познаваше го — Махди, Търсача на този табор. „Що за случайност! От всички Калайджии по света да се натъкна точно на хората, които познавам!“ Съвпаденията го притесняваха: колчем Шарката предложеше някое съвпадение, Колелото сякаш завърташе събитията по-стремглаво. „Започвам да разсъждавам като някоя проклета Айез Седай.“ Не можа да се поклони, но помнеше ритуала.
— Вашето гостоприемство стопля духа ми, Рен, тъй както огньовете ви стоплят плътта, но песента не зная. — Файле и Ивон го погледнаха слисани, но не повече от хората на Две реки. Ако можеше да се съди по шепота, който дочу от страна на Бан, Тел и останалите, той току-що им беше предоставил нова тема за приказки.
— Но ние все тъй ще я търсим — каза някак унесено жилавият мъж. — Както е било, тъй и ще бъде, стига да помним, да търсим, и ще намерим. — С изкривено от състрадание лице той огледа окървавените лица пред себе си, очите му отбягнаха оръжията. Пътуващия народ не можеше да докосне нищо, което би могло да се сметне за оръжие. — Добре сте дошли при огньовете ни. Тук ще намерите гореща вода, превръзки и мехлем за раните си. Знаеш името ми — добави той и погледна Перин. — Разбира се. Очите ти.
Докато говореше, жената на Рен се бе приближила от едната му страна — закръглена жена с посивяла коса, но с гладко лице, една глава по-висока от съпруга си. Червената й блуза, яркожълтата пола и шалът със зелени ресни дразнеха окото, но самата тя излъчваше майчинска топлота.
— Перин Айбара — рече тя. — Помислих си, че те познавам, като видях лицето ти. Илиас с теб ли е?
Перин поклати глава.
— От дълго време не съм го виждал, Ила.
— Той води живот на насилие — тъжно промълви Рен. — Както и ти. Животът в насилие е опетнен, макар и да е дълъг.
— Не се опитвай да го вкарваш в Пътя на листото, Рен, още с идването — прекъсна го Ила енергично, но не и сърдито. — Ранен е. Всички са ранени.