— Ама и аз какво се отплеснах? — промърмори Рен, после извика високо: — Насам, хора. Елате да помогнете. Те са ранени. Насам да помогнете.
Мъже и жени се насъбраха бързо и замърмориха съчувствено, докато помагаха на ранените да слязат от конете. Поведоха ги към фургоните, понесоха онези, които не можеха да ходят. Уил и още неколцина изглеждаха притеснени, че ги разделят, но Перин не беше. Насилието бе най-невъзможното нещо, което можеше да се очаква от народа на Туатан. Та те не биха вдигнали ръка срещу никого, дори за да спасят собствения си живот.
Перин установи, че му се налага да приеме помощта на Ивон, за да се смъкне от коня. Слизането предизвика болезнени тръпки, изригнали на вълни от раната на хълбока.
— Рен — промълви той почти без дъх. — Не бива да стоите така на открито. Бихме се с тролоци на по-малко от пет мили оттук. Вдигни хората си и ги заведи в Емондово поле. Там ще са в безопасност.
Рен се поколеба — и изглежда, сам се изненада от колебанието си — след което поклати глава.
— Дори и да го пожелаех, хората нямаше да се съгласят, Перин. Стараем се да не вдигаме стан близо и до най-малкото селце, и то не само защото жителите му могат лъжливо да ни обвинят, че сме им задигнали всичко, което им се губи, или че се опитваме да убедим децата им да намерят Пътя. Там, където хората са построили десет къщи на едно място, винаги има опасност от насилие. Още от Разрушението сме го разбрали. Безопасността се крие в нашите фургони, в непрестанното ни движение и в търсенето на песента. — На лицето му се изписа жал. — Навсякъде чуваме вести за насилие, Перин. Не само в Две реки. Във въздуха се носи усещане за промяна, за идеща разруха. Сигурно скоро ще трябва да намерим песента. Иначе не вярвам изобщо да успеем някога.
— Ще намерите песента — отрони Перин. Навярно отвращението им от насилието беше твърде силно, за да го надмогне дори и един тавирен. Навярно дори тавирен не можеше да надвие Пътя на листото. Някога и на него самия той му се беше сторил привлекателен. — Искрено се надявам да успеете.
— Каквото ще бъде, ще бъде — отвърна Рен. — Всяко нещо умира с времето си. Навярно дори и песента умира. — Ила прегърна утешително мъжа си, макар и нейните очи да гледаха тъжно.
— Хайде — подкани го тя. — Като им пламне чергата, хората стават бъбриви. — После погледна Файле. — Много си ми хубава, чедо. Но май ще трябва да внимаваш с Перин. Виждала съм го само в компанията на красиви момичета. — Файле изгледа Перин замислено.
Той успя да стигне сам до фургона на Рен — боядисан в яркожълто, прошарено с червени ивици, с жълти и червени спици на високите колелета и издадени навън жълти и червени кошове за багаж — но когато стъпи на първото дървено стъпало, коленете му поддадоха. Ивон и Рен почти го внесоха вътре, последвани припряно от Файле и Ила, и го сложиха на леглото в предната част на фургона, оставящо място, колкото да се мине до капрата.
Наистина приличаше на къщичка, чак до малките розови перденца на двете прозорчета отстрани. Той се излегна и зяпна в тавана. Тук, вътре, Калайджиите също предпочитаха по-ярките цветове: таванът беше боядисан в лъскаво небесносиньо, а шкафовете — в зелено и жълто. Файле разкопча колана му и свали секирата и колчана, а Ила зарови в един от шкафовете. Това, което вършеха, изобщо не можа да привлече интереса на Перин.
— Всеки може да бъде изненадан — каза му Ивон. — Вземи си поука, но не си го слагай много на сърце. Дори Артур Ястребовото крило не е печелил всички свои битки.
— Артур Ястребовото крило — понечи да се изсмее Перин, но излезе стон. — Да… — отрони той. — Аз определено не съм Артур Ястребовото крило, нали?
Ила изгледа навъсено Стражника — или по-скоро меча му; изглежда, го намираше за още по-отвратителен дори от секирата на Перин — и пристъпи към леглото с тампони и превръзки. Издърпа ризата на Перин от счупената дръжка на стрелата и присви очи. — Не мисля, че ще мога да го махна това. Дълбоко е заседнало.
— Зашипена е — поясни невъзмутимо Ивон. — Тролоците не използват много често лъкове, но когато прибегнат до тях, стрелите им са с шипове.
— Вън — рече тихо, но твърдо пълната жена. — И ти също, Рен. Лекуването на болни не е мъжка работа. Защо не видиш дали Мошеа не е оправил вече колелото на фургона си?
— Добра идея — каза Рен. — Може би ще тръгнем още утре. Последната година пътувахме усилно — сподели той с Перин. — През цял Кайриен, после — хайде назад до Геалдан, после — нагоре до Андор. Утре, струва ми се.
След като червената врата се затръшна зад него и Ивон, Ила се обърна загрижено към Файле.