— Сега трябва да се погрижим за раната ти. А и другите момци също трябва да получат нужните им грижи. Двете с Аланна ще се погрижим за най-тежките случаи, но…
Мъжете с него бяха не по-малко слисани от него самия от това, което завариха тук. Бан гледаше знамето и чешеше смаян брадата си, още неколцина просто го зяпаха изумени. Повечето обаче бяха извърнали погледи към Верин и я гледаха притеснено, с широко отворени очи. Явно бяха чули шепотите за „Айез Седай“. Перин усети, че погледите им не го пощадиха съвсем, докато си говореше с една Айез Седай, като с най-обикновена селска жена.
Верин на свой ред също ги изгледа замислено, след което изведнъж се пресегна назад, като че ли без въобще да се оглежда, и придърпа към себе си някакво десет-дванадесетгодишно момиче. Момичето, чиято дълга тъмна коса бе привързана с панделки, се вдърви от страх.
— Нали познаваш Дейз Конгар, момиче? — каза Верин. — Много добре, сега ще я намериш и ще й кажеш, че тук има ранени мъже, които се нуждаят от билките на Премъдрата. И й кажи да побърза. Кажи й, че няма да търпя фасоните й. Чу ли ме добре? Хайде сега — марш.
Перин не познаваше момичето, но беше очевидно, че то знае коя е Дейз, защото трепна, след като чу заръката. Но Верин беше Айез Седай. След миг преценка — Дейз Конгар срещу една Айез Седай — момичето се шмугна в тълпата.
— А за теб ще се погрижи Аланна — каза Верин и отново вдигна очи към него.
На Перин тутакси му се дощя думите й да не бяха прозвучали толкова двусмислено.
Глава 43
Грижа за живите
Верин пое поводите на Стъпко и лично го поведе към хана „Виноструй“. Тълпата пред нея заотстъпва, за да й отвори път, и отново се скупчи отзад. Данил, Бан и останалите ги последваха — кой пеша, кой на кон, вече омесили се с близките си. Колкото и да бяха стъписани от промените в Емондово поле, момците не скриваха гордостта си и крачеха с изправена снага, дори и тези, които накуцваха, а яздещите се изправиха още повече на седлата. Бяха се били с тролоци и се бяха върнали у дома. Но жените жалеха синове, племенници и внуци, често едва сдържайки сълзите си, и тихите им стонове отекваха мъчително. Мъже с изопнати лица се мъчеха да скрият тревогите си зад горди усмивки, тупаха рамене и възклицаваха при вида на новопораслите бради, но нерядко прегръдките им завършваха с рамо, подложено да подкрепи някой залитащ младеж. Млади изгори се втурваха сред множеството с целувки и викове, колкото радостни, толкова и притеснени от раните на любимите си момци, сред братчета и сестрички, които ту плачеха, ту се взираха ококорени към брата, когото сякаш всички наоколо намираха за истински герой.
Но това, което на Перин не му се искаше да чува, бяха други гласове.
— Кенли къде е? — Госпожа Ейхан беше обаятелна жена с бели нишки в спретнато сплетената й коса, но с лице, навъсено от страх и грижа: беше забелязала, че погледите на младежите отбягват да срещнат очите й. — Къде е моят Кенли?
— Байли! — извика колебливо старият Хю ал-Дай. — Някой да е виждал Байли ал-Дай?
— Хю…
— Джаред…
— Тим…
— Колли…
Точно пред портата на хана Перин се смъкна от седлото. Искаше да избяга от тези имена.
— Вкарайте ме вътре! — изрева той. — Вътре!
— Тевен…
— Харал…
— Хад…
Затръшнатата врата прекъсна тази раздиращи сърцето викове, както и писъците на майката на Даел ал-Тейрон дали някой няма да й каже къде е синът й.
„В тролокски казан — помисли си Перин, докато го поставяха да седне на един стол в гостилницата. — В корема на някой тролок, там го заврях аз, госпожо ал-Тейрон. Там го натиках.“ Файле бе стиснала главата му с ръце и се взираше в лицето му загрижено. „Грижа за живите — помисли си той. — За мъртвите ще плача по-късно. По-късно.“
— Нищо ми няма — каза й той. — Само малко ми се зави свят, докато слизах. Никога не съм бил добър ездач.
— Можеш ли да направиш нещо? — попита тя настоятелно Верин.
Айез Седай поклати невъзмутимо глава.
— Мисля, че ще е по-добре да не опитвам, детето ми. Жалко, че нито една от нас двете не е Жълта, но Аланна все пак е много по-добра Церителка от мен. Моите Дарби са в други насоки. Ивон ще я доведе. Чакай и търпи, детето ми.
Гостилницата се бе превърнала в своеобразна оръжейница. Всички стени бяха отрупани с изправени копия с всякаква големина, вид и изработка, тук-там се виждаше по някоя алебарда или бойна секира, имаше и няколко метални пики със странно закривени остриета. И още по-странно — една каца до подножието на стълбата, водеща към горния етаж, беше пълна с мечове и саби, съвсем различни едни от други. Всеки таван на пет мили околовръст, наглежда, беше преровен за забравени от поколения реликви. Перин не би могъл да предположи, че и пет меча могат да се намерят в цялата област на Две реки. Във всеки случай преди да се появят Белите плащове и тролоците.