— Бяха главно една тайфа от Коплинови — каза третият с изненадващо дълбок глас. — Дарл, Хари, Даг и Евал. И Уит Конгар, разбира се. Дейз после му даде да се разбере.
— Чух, че всички те харесвали Белите плащове. — На Перин този непознат с басовия глас му се стори познат. Беше по-млад от Дав и Илам с две-три години, но въпреки това с един пръст по-висок, още голобрад, но широк в раменете.
— Така е — изсмя се непознатият. — Знаеш ги. Нравът им е такъв — все ги тегли към нещо, което ще създаде неприятности на другите. Щом лорд Люк заговори, всички се изказаха да се отиде в Стражеви хълм и да се заяви на Белите плащове да се омитат от Две реки. Ама искат някой друг да отиде. Сигурен съм, че ако беше станало, щяха да се изпокрият в тълпата.
Ако това лице беше по-пълно и младежът бе с педя по-нисък…
— Евин Фингар! — възкликна Перин. Не можеше да бъде. Евин беше набит писклив дребосък, който все се вреше там, където се събираха по-големите. Докато спре да расте, този момък щеше да порасне колкото него, ако не и повече. — Това ти ли си?
Евин кимна и се ухили широко.
— Чухме всичко за тебе, Перин — рече той с невъзможния си бас. — Бил си се с тролоци и си имал какви ли не приключения по света, така разправят. Нали все още мога да ти викам Перин?
— Светлина, разбира се! — изрева Перин. Тази история със „Златоокия“ му беше дошла до гуша.
— Съжалявам, че не тръгнах с вас миналата година. — Дав отри нетърпеливо длани. — Да се върнеш у дома с Айез Седай, със Стражници и огиер. — Все едно че говореше за някакви трофеи. — А пък аз тук паса и доя крави, пася крави и доя крави. Де тоя късмет като твоя.
— Е, как беше? — вметна Илам почти без дъх. — Аланна Седай каза, че си стигал чак до Великата Погибел, а чувам, че и Кемлин си видял, и Тийр. Как изглежда един голям град? Наистина ли са десет пъти по-големи от Емондово поле? Видя ли някой палат? Има ли Мраколюбци в градовете? Вярно ли е, че Погибелта била пълно с тролоци, Чезнещи и Стражници?
— Тази рана от тролок ли ти е? — Колкото и бичи да беше гласът на Евин, все пак изписука от възбуда. — Колко жалко, че и аз не съм се бил с тролоци. Видя ли някоя кралица? Или крал? Аз по-скоро бих искал да видя кралица, но и крал да зърна ще е голяма работа. Как изглежда Бялата кула? Колкото дворец ли е голяма?
Файле се усмихна развеселена, но Перин примигна при този порой от въпроси. Нима толкова бързо бяха забравили за тролоците в Зимната нощ, за тролоците, които сега опустошаваха околността? Илам беше стиснал дръжката на меча си, сякаш бе готов мигом да се озове в Погибелта, Дав се бе изправил на пръсти, с блеснали очи, а Евин сякаш всеки момент щеше да сграбчи Перин за яката. Приключение? Пълни идиоти. Но все пак идваха тежки времена, много по-тежки от всичко, което бяха изпитвали в Две реки. Нямаше да навреди да им поразкаже някои неща преди сами да разберат истината.
Хълбокът го болеше, но той се опита да им отговори. Изглежда, се разочароваха, че не е видял Бялата кула, нито някой крал или кралица. Той си помисли, че Берелайн би могла да мине за кралица, но в присъствието на Файле се побоя да спомене за нея. И още някои неща се наложи да премълчи: за Фалме, за Окото на Света, за Отстъпниците и Каландор. Опасни теми бяха тези и неизбежно водеха до Преродения Дракон. Успя обаче да им поразкаже за Кемлин, както и за Тийр, за Граничните земи и Погибелта. Странно беше кои неща приемаха и кои — не. Развалата на Погибелта, където всичко сякаш загниваше пред очите ти, веднага налапаха, както и описанието на шиенарските воини с дългите им перчеми, както и огиерските стеддинг, където Айез Седай не можеха да боравят със Силата и където тролоците отбягваха да влизат. Но виж, размерите на Тийрския камък или големината на градовете…
Колкото за собствените си приключения, той каза:
— Предимно гледах да си предпазя главата да не ми я разцепят. Това са те, приключенията, и още — да намериш къде да преспиш през нощта, и нещо за ядене. Колкото повече са приключенията, толкова по-гладен оставаш, спиш на студено и мокър, или и двете наведнъж.
Ня тях това, изглежда, не им хареса много, нито му повярваха повече, отколкото че Камъкът бил голям колкото една малка планина. Той си напомни, че сам знаеше много малко за света преди да напусне Две реки. Не помогна много. Но тогава не кокореше толкова очи. Дали? В гостилницата сякаш стана топло. Дощя му се да си свали палтото, но това движение щеше да му струва голямо усилие.
— А Ранд и Мат? — настоя Евин. — Ако е само гладуване и киснене под дъжда, защо и те не се върнаха у дома?
Междувременно влязоха Трам и Абел. Трам — с меч, окачен на колана, и двамата — с лъкове. Странно, но мечът изглеждаше на място при Трам, въпреки селското му палто. Така че той не каза за двамата си приятели повече, отколкото бе споделил с бащите им преди — как Мат играе комар, обикаля кръчмите и задиря момите, а Ранд описа във финото му сетре и прегърнал едно хубаво златокосо момиче. Елейн я изкара лейди, очаквайки, че те изобщо няма да повярват за щерката-наследница на Андор, което веднага се доказа по невярващите им погледи. Все пак разказът му, изглежда, ги задоволи и неверието им леко спадна, когато Илам изтъкна, че Файле също е лейди, но както изглежда, е лапнала по Перин и все се върти около него. Тук Перин се ухили; какво ли щяха да кажат, ако им споделеше, че не само е лейди, а и братовчедка на кралица?