На Файле обаче, кой знае защо, престана да й е весело. Тя се обърна към тях с поза, неотстъпваща на царственото и властно поведение, което понякога проявяваше Елейн, и ги изгледа със смразяващ поглед.
— Стига сте му вадили душата. Той е ранен. Хайде, отивайте си.
Като по чудо, те й се поклониха тромаво — Дав изпъна неловко крак като последния глупак — и замърмориха припряно извинения — към нея, представете си, не към него! — след което се обърнаха да си вървят. Тръгването им обаче се забави от пристигането на Лоиал, който се провря през вратата и рошавата му глава се отърка в горния й праг. Те зяпнаха огиера така, сякаш го виждаха за първи път, после хвърлиха смутени погледи към Файле и набързо се изнизаха. Смразяващият й поглед наистина вършеше работа.
Джобовете на палтото на Лоиал, както обикновено, бяха издути от дебели томове, но този път той носеше и огромна брадва. Дръжката й бе дълга колкото него, а металната й част, оформена като дърварска брадва, беше дори по-голяма от бойната секира на Перин.
— Ранен си — избоботи той веднага щом очите му се спряха на Перин. — Казаха ми, че си се върнал, но не ми казаха, че си ранен, иначе щях да побързам.
Перин се сепна при вида на брадвата. При огиерите изразът „да сложиш дълга дръжка на брадвата си“ означаваше да си припрян или сърдит — огиерите, изглежда, смятаха тези две слабости за едно и също, неизвестно защо. А Лоиал наистина изглеждаше сърдит. Туфестите му уши бяха щръкнали и така се беше намръщил, че дългите му вежди провисваха по широките му бузи. Несъмнено бе от това, че се е наложило да сече дървета. На Перин му се искаше да остане насаме с него и да разбере дали не е забелязал още нещо необичайно, свързано с действията на Аланна. Или с тези на Верин. Той отри лице с опакото на дланта си и се изненада като разбра, че е сухо; а имаше чувството, че се поти.
— Освен че е ранен, е и опърничав — каза Файле и се обърна към Перин със същия заповеднически поглед, с който беше отпратила Дав, Илам и Евин. — Трябваше вече да си в леглото. Къде е Аланна, Верин? Щом тя ще го Цери, къде се бави?
— Ще дойде. — Айез Седай не вдигна глава. Пак се беше съсредоточила над малката си книжка.
— Все пак той трябва да си легне!
— Ще имам време за това по-късно — отвърна решително Перин. Усмихна й се, за да смекчи малко впечатлението, но единственото, което се получи, бе, че тя го изгледа загрижено и промърмори под носа си: „инат такъв“. Не можеше да попита Лоиал за Айез Седай в присъствието на Верин, но имаше и още нещо, не по-малко важно.
— Лоиал, Порталът е отключен и през него влизат тролоци. Как е възможно?
Бръчките по свъсеното лице на огиера се врязаха още по-дълбоко и ушите му клепнаха.
— Грешката е моя, Перин — избръмча той тъжно. — Поставих и двете листа на Авендесора от външната страна. Така Порталът се затвори откъм вътрешната, но всеки може да го отвори отвън. Пътищата са били тъмни от поколения насам, но все пак ние сме ги отгледали. Не можах да се насиля да разруша една Порта. Съжалявам, Перин. Вината е моя.
— Не вярвах, че един Портал изобщо може да бъде разрушен — каза Файле.
— Нямах предвид точно да бъде разрушен. — Лоиал се подпря на дългата дръжка на брадвата си. — Някога един Портал бил разрушен, по-малко от петстотин години след Разрушението, според Дамелле, щерка на Ейла, щерка на Соферра, защото този Портал се намирал близо до един стеддинг, паднал под напора на Погибелта. Между другото, два-три стеддинга са изгубени вече в Погибелта. Но според нейните писания било много трудно и изисквало усилията на тринадесет Айез Седай, действащи заедно с помощта на ша-ангреал. Тя е описала и още един опит, при който само девет, някъде по време на Тролокските войни, успели така да повредят един Портал, че Айез Седай били повлечени в… — Той млъкна, ушите му потръпнаха от смущение, и почеса големия си нос. Всички в стаята го бяха зяпнали, включително Верин и айилците. — Извинявайте, понякога се увличам. Така. Порталът значи. Да. Не мога да го разруша, но ако извадя напълно двата на листа на Авендесора, те ще загинат. — При тази мисъл лицето му се сгърчи в гримаса. — Това означава само, че за ново отваряне на Портала ще бъде необходимо Стареите да донесат Талисмана на растенето. Въпреки че, предполагам, Айез Седай биха могли да издълбаят дупка в него. — Той потръпна. Повреждането на един Портал, изглежда, за него означаваше все едно да скъсаш книга. — Тръгвам веднага.