— Не! — рязко го спря Перин. Върхът на стрелата пулсираше в раната му, но сякаш вече не го болеше толкова. Беше говорил твърде много и гърлото му бе пресъхнало. — Горе има тролоци, Лоиал. Могат да напъхат един огиер в казана си не по-трудно, отколкото един човек.
— Но, Перин, аз…
— Не, Лоиал. Как ще допишеш книгата си, ако отидеш и те убият?
Ушите на Лоиал трепнаха.
— Отговорността е моя, Перин.
— Не, моя е — възрази тихо Перин. — Ти ми каза какво смяташ да направиш с Портала и аз не предложих нещо по-различно. А освен това, като те гледам как подскачаш всеки път, когато стане дума за майка ти, нямам никакво желание да подгони мен. Ще отида аз, веднага щом Аланна ме Изцери от тази стрела. — Той отри челото си и изгледа намръщено дланта си. Пак нямаше пот. — Може ли да пийна малко вода?
Файле скочи на мига и хладните й пръсти се опряха там, където доскоро беше ръката му.
— Той гори! Верин, не можем повече да чакаме Аланна. Ти трябва да…
— Тук съм — обяви мургавата Айез Седай от вратата в дъното на гостилницата. Следваха я Марин ал-Вийр, Алзбет Люхан и Ивон. Перин усети ощипването на Силата още преди ръцете на Аланна да се опрат на мястото на тази на Файле. Аланна добави с хладно спокоен глас: — Отнесете го в кухнята! Масата там е достатъчно голяма, за да може да легне. Бързо. Нямаме много време.
Главата на Перин се завъртя и той изведнъж осъзна, че Лоиал е подпрял брадвата си до вратата и го е вдигнал на ръце.
— Порталът е мой, Лоиал. — „Светлина, колко съм жаден.“ — Отговорността е моя.
Върхът на стрелата наистина като че ли не го болеше колкото преди, но за това пък го болеше цялото тяло. Ето, че госпожа Люхан го гледаше, прехапала устни и със стиснати очи, готова да заплаче. Той се зачуди защо. Тя никога не плачеше. Госпожа ал-Вийр също изглеждаше разтревожена.
— Госпожо Люхан — промърмори той, — майка ми каза, че мога да дойда да помоля майстор Люхан да ме вземе за чирак. — Не. Това беше много отдавна. Беше… Какво беше? Май не можеше да си спомни.
Сега лежеше върху нещо твърдо и слушаше думите на Аланна.
— …шиповете, изглежда, са се хванали на кокал, както и на месо, и острието е изкривено. Трябва да го наместя в първоначалната рана и да го измъкна. Ако шокът не го убие, след това ще мога да Изцеря увреждането, което аз ще му причиня, заедно с останалото. Няма друг начин. Той вече е почти на ръба. — Думите й нямаха нищо общо с него.
Файле му се усмихна. Устните й трепераха. Наистина ли някога си бе помислил, че устата й е прекалено широка? Беше си съвсем нормална. Дощя му се да я докосне по брадичката, но по неизвестна причина госпожа ал-Вийр и госпожа Люхан го бяха стиснали за китките, затискаха го с цялата си тежест. Някой също така се беше проснал върху краката му, а огромните лапи на Лоиал бяха обхванали раменете му и ги притискаха към масата. Маса. Да. Кухненската маса.
— Захапи я, сърце мое — каза Файле някъде отдалече. — Ще боли.
Прииска му се да я попита какво ще боли, но тя натика увита в кожа пръчка в устата му. Той помириса миризмата на кожа, на дърво и нейната. Дали щеше да дойде да ловува с него, да тичат през безкрайните тревисти равнини след безкрайните стада сърни? Прониза го вледеняващ студ и той смътно разпозна в него прилива на Единствената сила. А после дойде болката. Той чу как пръчката изпука между зъбите му, преди чернотата да покрие всичко.
Глава 44
Съкрушителната буря
Перин бавно отвори очи и зяпна варосания таван. Мина доста време, докато осъзнае, че лежи в легло върху пухен дюшек, завит с одеяло и с възглавница от гъша перушина под главата. Хиляди и хиляди миризми затанцуваха около носа му — перушината и вълната на одеялото, печаща се гъска, топъл хляб, току-що изваден от фурната, дъхави меденки. Намираше се в една от стаите на хана „Виноструй“. С несравнимата с нищо ярка утринна светлина, струяща през белите пердета на прозорците. Сутрин. Той опипа с пръсти ранения си хълбок. Пръстите му докоснаха здрава кожа, но се чувстваше ужасно. Гърлото му също беше като надрано. Когато помръдна, Файле скочи от един стол до малката каменна камина, отхвърли одеялото, с което се беше увила, и се протегна. Беше се преоблякла в по-тъмна рокля за езда с тесни поли — гънките по полите й показваха, че е спала в стола.