— Аланна каза, че имаш нужда от сън. — Тя се пресегна към бялата кана на масичката до леглото, бързо наля чаша вода и му даде да пийне. — Трябва да останеш тук още два-три дни, докато си върнеш силите.
Думите й прозвучаха нормално, ако не се смяташе лекото подводно течение, което той едва долови, и нервно присвитите ъгълчета на очите й.
— Какво не е наред?
Тя внимателно постави чашата на масата и заоправя роклята си.
— Нищо, какво да не е наред? — Този път подводната интонация в гласа й беше по-отчетлива.
— Файле, недей да ме лъжеш.
— Не те лъжа! — сопна се тя. — Ще ида да ти донеса закуска. Имаш късмет, че все пак съм готова да го направя, след като ме наричаш…
— Файле. — Произнесе името й с цялата твърдост, на която бе способен, и тя се поколеба, а свирепият й поглед се смени с угрижено намръщване, от което челото й се набръчка, и после — пак със свирепост. Той посрещна погледа й очи в очи — този път номерата й на високопоставена лейди нямаше да минат.
Най-сетне тя въздъхна.
— Всъщност имаш право да го научиш. Но въпреки това ще останеш в това легло, докато двете с Аланна не кажем, че можеш да станеш. Лоиал и Гаул ги няма.
— Няма ли ги? — примигна той объркано. — Какво искаш да кажеш? Заминали са си?
— В известен смисъл. Постовите са ги видели да заминават, тичали към Западния лес. Никой не го сметнал за необичайно, разбира се — пък и кой ще се опита да спре един огиер и един айилец. Чух за това преди по-малко от час. Те си говореха за дървета, Перин. За това как огиерите пеят на дърветата.
— Дървета ли? — изрева Перин. — Това е проклетият Портал! Да ме изгори дано, казах му аз да не… Те ще се убият преди да съм ги настигнал!
Той отметна одеялото, стъпи на пода и залитна. Едва сега осъзна, че е без дрехи, дори без бельо. Но ако си бяха въобразили, че ще могат да го окошарят в това легло, жестоко се лъжеха. Забеляза, че всичките му дрехи лежат грижливо сгънати на един стол с висока облегалка до вратата, ботушите му бяха до него, секирата висеше на колана му на една закачалка на стената. Залитна към дрехите си и започна да се облича колкото може по-бързо.
— Какво правиш? — извика Файле. — Веднага се пъхай в леглото! — И го посочи заповеднически, като че ли изпънатият й пръст можеше да го отпрати обратно.
— Едва ли са стигнали много далече — обясни й той. — Не и пеша. Гаул не би се качил на кон, а Лоиал винаги е твърдял, че разчита повече на краката си. Мога да ги догоня със Стъпко най-късно докъм пладне. — Той навлече ризата си и седна — всъщност почти падна, — за да си нахлузи ботушите.
— Ти си луд, Перин Айбара! Какъв шанс имаш дори да ги намериш в тези лесове?
— Не съм толкова лош следотърсач, между другото. Ще ги намеря. — Той й се усмихна, но нейните усмивки, изглежда, се бяха свършили.
— Ще се убиеш така, космат глупако! Я се виж. Едва стоиш на краката си. Ще се изтърсиш от седлото преди да си изминал и една миля!
Той с мъка се изправи и тропна с пети, за да ги намести в ботушите. Стъпко щеше да свърши цялата работа; той трябваше само да успее да се задържи на гърба му.
— Глупости. Силен съм като кон. Престани да се опитваш да ме ядосаш. — Той навлече палтото и се пресегна за секирата и колана. Докато отваряше вратата, Файле го хвана да ръката и го задърпа назад.
— Понякога и мозъкът ти е като на кон — изпъшка тя. — Дори по-малко! Перин, трябва да ме послушаш. Трябва да…
Стаята се намираше само на няколко крачки по тесния коридор от стълбите, водещи към празната гостилница, и тъкмо стълбите му измениха. Коленете му се прегънаха и той се прекатури напред, напразно опитвайки се да се хване за перилото, и повлече и пищящата Файле. Превъртяха се два-три пъти и изтопуркаха по стълбите, докато най-после не тупнаха окончателно до кацата долу — с Файле, проснала се върху него. Кацата се разклати и се завъртя, мечовете вътре задрънчаха.
Мина малко време, докато Перин събра достатъчно дъх, за да заговори.
— Добре ли си? — попита той загрижено. Беше се проснала отпусната върху гърдите му. — Файле, добре ли?…
Тя бавно надигна глава и отметна няколкото кичура от лицето си.
— Ти добре ли си? Защото ако си, сега ще ти направя нещо много лошо.
Перин изсумтя; навярно не беше се ударила повече от него. Колебливо опипа мястото на доскорошната рана на хълбока си, но там не беше по-зле, отколкото по останалите части на тялото му. Естествено, останалите части бяха натъртени от главата до петите.