Отговори му сивокосият Ивон.
— Твоите хора, изглежда, не са склонни да слушат чужденци, когато могат да гледат Айез Седай. Бих ти предложил ти да се заемеш с това.
Перин беше сигурен, че са могли да дадат някакво нареждане — ако се бяха опитали. Верин и Аланна поне — със сигурност. „Тогава защо не са го направили и са го оставили за мен, след като са очаквали тролоци?“ Най-лесно беше да го отдаде на тавирен — лесно, и глупаво също така. Ивон и Томас не можеха да оставят тролоците да ги избият — нито Верин и Аланна, — докато чакат някакъв си тавирен да им каже какво да правят. Айез Седай просто му въртяха номера, рискувайки по този начин живота на всички, може би и собствения си. Но каква ли беше цената им? Той срещна очите на Файле и тя леко му кимна, сякаш знаеше какво си мисли.
Сега обаче нямаше време да се опитва да отгатне. Той огледа тълпата и забеляза Бран ал-Вийр — беше до Трам ал-Тор и Абел Каутон. Кметът беше преметнал дълго копие на рамото си, а на главата му бе нахлузен стар, прояден от ръжда шлем. Върху едрото му туловище се беше изпънал кожен елек, обшит с ръждиви метални пулове.
И тримата вдигнаха глави, когато Перин подкара Стъпко през множеството към тях.
— Байн казва, че тролоците са тръгнали насам, а Стражниците смятат, че скоро може да ни нападнат. — Наложи се да извика заради непрекъсващата врява. Част от хората по-наблизо го чуха и замлъкнаха; тишината се пръсна на вълни, нарушавана само от шепота за „тролоци“ и „нападнат“.
Бран примигна.
— Да. Рано или късно трябваше да се случи, нали? Е, какво пък, знаем какво да правим. — Можеше да е смешен с този елек, който всеки момент щеше да се пръсне по шевовете, и шлема, който се кандилкаше при всяко негово кимване, но изглеждаше изпълнен с решимост. Той повиши глас, за да го чуят всички: — Перин казва, че тролоците скоро ще дойдат. Всички си знаете местата. Хайде, бързо. Всички по местата.
Тълпата се разшава и се пръсна, жените подбраха децата към къщите, мъжете тръгнаха към загражденията. Суматохата сякаш стана по-голяма, вместо да намалее.
— Ще се погрижа пастирите да се приберат — каза Абел на Перин и потъна сред множеството.
Кен Буйе си запробива път през човешката гмеж, подкарал с алебарда вкиснатия Хари Коплин и брат му Дарл, както и стария Били Конгар, който залиташе така, сякаш се беше натряскал с ейл още от заранта, което бе най-вероятното обяснение. От тримата само Били държеше копието си така, сякаш смяташе да го използва за нещо. Кен докосна с длан челото си пред Перин в някакво подобие на поздрав. Мнозина от останалите мъже повториха жеста му. Това го накара да се почувства неловко. Данил и другите момци бяха едно, но тези мъже бяха поне два пъти по-възрастни от него.
— Справяш се чудесно — каза му Файле.
— Много ми се ще да разбера какво са намислили Верин и Аланна — промърмори той. — Но не веднага, разбира се.
Два от катапултите, построени по указания на Ивон и Томас, се намираха в този край на селото — тромави съоръжения, по-високи от човешки бой, изцяло от дебели греди и здрави усукани въжета. Двамата Стражници тъкмо ги проверяваха. Двете Айез Седай повече се интересуваха от тежките овални камъни край тях.
— Искат ти да си водачът — тихо каза Файле. — Струва ми се, че си роден за това.
Перин изсумтя. За ковач беше роден той, не за водач.
— Щях да съм много по-спокоен, ако знаех защо го искат. — Двете Айез Седай вече гледаха към него, Верин — с леко килната на една страна глава, като птица, а Аланна — с много по-открит поглед и тънка усмивка. Дали и двете искаха едно и също и дали по една и съща причина? Една от неприятностите, свързани с Айез Седай, беше в това, че въпросите винаги се оказваха повече от отговорите.
Редът се наложи скоро и с удивителна бързина. По западната граница на селото стотици мъже бяха приклекнали на едно коляно точно зад плетеницата от колове, стиснали нервно кой копие, кой алебарда, кой търнокоп или коса. Тук-там някой беше надянал шлем или част от ризница. Зад тях два пъти повече мъже оформиха две редици, стиснали дългите си лъкове, всеки с по два пълни колчана на колана. Откъм къщите притичаха момченца с още наръчи стрели, които мъжете занабиваха с остриетата надолу в земята пред краката си. Изглежда, ги командваше Трам, който обикаляше редиците и се спираше да каже по някоя окуражителна дума на всеки мъж, но Бран пристъпваше до него и също съдействаше за повдигането на духа. Перин не можеше да разбере за какво изобщо им е дотрябвал.
За негова изненада Данил, Бан и останалите младежи, с които беше дошъл, притичаха откъм селото и наобиколиха него и Файле. Всички бяха с лъкове. Изглеждаха донякъде странно. Двете Айез Седай явно бяха Церили по-тежко ранените, оставяйки леко пострадалите на мазилата и билките на Дейз, защото ония, които вчера едва висяха на седлата си, сега стъпваха напето, докато Данил, Тел и останалите все още куцукаха или носеха превръзки. Колкото се изненада, като ги видя, толкова се отврати от онова, което носеха. Леоф Торфин, чиято превръзка на главата приличаше на бяла шапка над дълбоко хлътналите му очи, беше метнал лъка си през рамо и носеше висок прът, на който се вееше по-малко копие на обрамченото с червено знаме с вълчата глава.