Когато влезе в гостилницата, госпожа ал-Вийр само го погледна и почти го натика в един стол с майчинска усмивка.
— Можеш просто да спреш за малко да раздаваш заповеди — каза му тя твърдо. — Емондово поле ще се оправи и само за един час, докато похапнеш. — И бързо тръгна към кухнята, преди да е успял да й каже, че Емондово поле може много добре да се оправи само и без него.
Помещението се оказа почти празно. Нати Каутон седеше край една от масите, навиваше превръзки и ги трупаше на купчина пред себе си, но също така не спираше да държи под око дъщерите си в другия край на стаята, макар и двете да бяха достатъчно пораснали, за да могат да сплитат косата си. Причината беше повече от ясна. Боуд и Елдрин седяха от двете страни на Ейрам и подканяха Калайджията да яде. Всъщност го хранеха и на всичкото отгоре му изтриваха брадичката. Както му се бяха ухилили, Перин направо се зачуди защо Нати не е седнала на масата при тях, въпреки плитките им. Симпатяга беше Ейрам, може би по-хубав дори от Уил ал-Сийн. Във всеки случай поне Боуд и Елдрин смятаха така. От своя страна, Ейрам им се усмихваше — двете бяха закръгленички хубавелки, трябваше да е сляп, за да не го забележи, а Перин не мислеше, че Ейрам е сляп за което и да било хубаво момиче — но едва преглъщаше и току поглеждаше боязливо с ококорени очи към копията и дългите пики, подредени край стените. За един туатанец това трябваше да е ужасна гледка.
— Госпожа ал-Вийр ми каза, че най-сетне си се уморил — каза Файле от вратата на кухнята. Беше си навлякла дълга бяла престилка като на Марин, беше навила ръкави над лактите си и ръцете й бяха побелели от брашно. Припряно свали престилката, метна я на гърба на един стол и изтупа ръцете си. — Досега не бях пекла нищо — добави тя, оправяйки ръкавите си, докато пристъпяше към него. — Между другото, много е забавно да месиш. Може би пак ще го направя някой ден.
— Ако не месиш — попита той, — откъде ще ядем хляб? Нямам намерение цял живот да пътувам, да си купувам ядене или да ям това, което мога да хвана с примка или да ударя с лъка.
Тя се засмя така, сякаш й беше казал нещо много мило, въпреки че цял живот нямаше да му стигне, за да разбере какво точно.
— Готвачката ще ни пече, разбира се. Всъщност някоя от помагачките й, но готвачката ще надзирава.
— Готвачката — изломоти той и поклати глава. — Или някоя от помагачките. Естествено. Как не се сетих!
— Какво има, Перин? Изглеждаш разтревожен. Не мисля, че отбраната можеше да е по-здрава без крепостна стена.
— Не е това, Файле. Тази история с Перин Златоокия излиза извън контрол. Не разбирам за кого ме вземат, но продължават да ме питат какво да правят, питат ме дали така трябва, след като много добре знаят какво да правят и могат сами да се сетят само като помислят малко.
Тя го изгледа със замислените си тъмни очи, после каза:
— Всъщност докога кралицата на Андор е управлявала Две реки?
— Кралицата на Андор ли? Не знам точно. Допреди сто години може би. Или двеста. Това какво общо има?
— Тези хора са забравили как да се отнасят с една кралица… или крал. Мъчат се да разберат. Трябва да бъдеш търпелив с тях.
— Крал ли? — изпъшка той немощно. — О, Светлина!
Файле се засмя тихичко и разроши косата му.
— А, може би не чак това. Много се съмнявам, че Мургейз ще одобри. Но водач поне. Тя обаче определено би одобрила един човек, който ще върне към трона й територии, които не е контролирала от сто или повече години. Със сигурност би го направила лорд. Перин от двора Айбара, лорд на Две реки. Добре звучи.
— Нямаме нужда от лордове тук в Две реки — изръмжа той. — Нито от крале или кралици. Ние сме свободни хора!
— Свободните хора също може да изпитат нужда да следват някого — отвърна тя кротко. — Повечето хора искат да вярват в нещо, което е по-голямо от самите тях, нещо по-широко от нивята им. Затова съществуват държави и народи, Перин. Дори Рен и Ила виждат себе си като част от нещо много по-голямо от собствения им керван. Сега са загубили фургоните си и повечето от своите близки и приятели, но други туатанци продължават да търсят песента и те самите също ще продължат, защото принадлежат към нещо повече от няколкото фургона.