Люк явно прояви благоразумието да не отнема задълженията на Бран. Той, по-точно, оглеждаше настръхнал колоната на Белите плащове, докато прахта улягаше, разкривайки още много Чеда нагоре по пътя. Което предизвика отвращението на Перин, макар че Бран на свой ред погледна към него — към чирака на селския ковач?! — и изчака да му кимне, преди да отговори. Та той беше кметът! Борнхалд и Биар безспорно забелязаха мълчаливата размяна на погледи.
— Емондово поле не е точно затворено за вас — заяви Бран. — Решихме да се защитаваме сами и го постигнахме тази заран. Ако искате да видите какво сме направили, погледнете там. — Той посочи пушеците, издигащи се от кладите, върху които горяха тролокски трупове. Из въздуха се носеше гадно-сладникава миризма на горяща плът, но като че ли никой освен Перин не я усещаше.
— Убили сте няколко тролока — отвърна с презрение Борнхалд. — Късметът и умението ви ме смайват.
— Не няколко! — извика някой от тълпата на Две реки. — Стотици!
— Битка имахме! — отекна друг глас и още десетки мъжки гласове се надигнаха сърдито.
— Сразихме ги и победихме!
— Вие къде бяхте?
— Можем да се защитаваме и без Белите плащове!
— Две реки!
— Две реки и Перин Златоокия!
— Златоокия!
— Златоокия!
Леоф, който трябваше да пази дърварите, заразмахва пряпореца с пурпурната вълча глава.
Пламналият от омраза поглед на Борнхалд обгърна всички, а Биар подкара коня си напред и се озъби.
— Селяни прости, нима си въобразявате, че знаете какво е битка? — изрева той. — Снощи едно от вашите села беше направо пометено от тролоци! Почакайте само да ви връхлетят повече и ще съжалите за мига, в който майките ви са целунали бащите ви! — Той млъкна при отегчения жест на Борнхалд, като свирепо куче, обучено да се подчинява на господаря си, но от думите му хората на Две реки притихнаха.
— Кое село? — Гласът на Бран беше изпълнен с достойнство и тревога едновременно. — Всички имаме познати в Стражеви хълм и Девенов просек.
— Стражеви хълм не е бил обезпокояван — отвърна Борнхалд, — а за Девенов просек не знам нищо. Тази заран ми донесоха вестта, че Таренов сал вече не съществува. Ако имате там приятели, мнозина са се спасили през реката. През реката. — Гласът му за миг се стегна. — Аз самият изгубих петдесет от най-добрите си войници.
Вестта предизвика слабо мърморене; никой не обичаше да чува подобни неща, но от друга страна, никой не познаваше никого в Таренов сал. Най-вероятно никой от тях не беше стигал чак дотам.
Люк подкара коня си напред и жребецът се озъби на Стъпко. Перин здраво дръпна юздите, за да не позволи на двата коня да започнат да се хапят, но Люк като че ли не обърна внимание, нито се притесни.
— Таренов сал ли? — попита той. — Тролоците са нападнали снощи Таренов сал?
Борнхалд сви рамене.
— Вече го казах. Изглежда, тролоците най-сетне са решили да нападнат селата. Колко предвидливо, че са ви предупредили навреме да вдигнете тези чудесни заграждения. — Погледът му обхвана оградата от колове и въоръжените мъже зад тях, после отново се спря на Перин.
— Мъжът на име Ордийт беше ли в Таренов сал снощи? — попита Люк.
Перин го зяпна. Не беше допускал, че Люк знае за Падан Фейн или името, под което се подвизаваше сега. Но хората говореха. Особено когато някой, когото са познавали като амбулант, изведнъж се е върнал с власт сред Белите плащове.
Реакцията на Борнхалд беше също толкова странна, колкото и въпросът. Очите му блеснаха от омраза, не по малка от тази, която изпитваше към Перин, но лицето му пребледня и той отри меките си устни с опакото на ръката си, сякаш забравил, че е с метална ръкавица.
— Вие познавате Ордийт? — възкликна той.
Сега пък Люк сви рамене небрежно.
— Виждал съм го тук-там, откакто дойдох в Две реки. Неприятна личност, както и онези, които го следват. Хора като тях са могли да проявят достатъчно безхаберие, за да позволят атаката на тролоците да успее. Бил ли е там? Ако е бил, човек може само да се надява, че е умрял от глупост. Ако не, надявам се, че е с вас, за да го държите под око.
— Нямам представа къде е — сопна се Борнхалд. — Нито ме интересува! Не съм дошъл тук, за да разговарям за Ордийт! — Конят му затанцува нервно на едно място, когато Борнхалд вдигна ръката си в металната ръкавица и посочи право към Перин. — Арестувам те като Мраколюбец. Ще бъдеш отведен в Амадор и разпитан там под Купола на истината.
Биар зяпна капитана си с неверие. Зад бариерата, разделяща Белите плащове от мъжете на Две реки, се надигна гневен ропот, вдигнаха се копия и алебарди, изпънаха се лъкове. По-далечните отделения на Белите плащове започнаха да се пръскат в бляскава редица под заповедите на някакъв тип, който в бронята си изглеждаше по-едър дори от майстор Люхан. От това разстояние не можеха да направят нищо повече освен да осигурят прикритие за Борнхалд и хората с него, но Борнхалд, изглежда, бе забравил за всички опасности, както и за всичко друго, освен за Перин.