— Никакви арести няма да има — отвърна рязко Бран. — Ние така решихме. Никакви арести без доказателства за някакво престъпление, и то доказателство, което да убеди нас. Никога няма да ми покажете нещо, което да доказва, че Перин е Мраколюбец, така че по-добре се откажете.
— Той подведе моя баща и причини смъртта му при Фалме — извика Борнхалд гневно. — Подведе го срещу Мраколюбци и вещици на Тар Валон, които избиха хиляда от Чедата с Единствената сила!
Биар закима енергично.
Неколцина от мъжете на Две реки се присвиха смутени; мълвата за деянията на Верин и Аланна тази сутрин се беше разпространила и с нейното разпространение величината на подвизите им бе нараснала неимоверно. Каквото и да си мислеха за Перин, стотиците приказки, които бяха слушали за Айез Седай, повечето от които — неверни, ги караха лесно да повярват, че Айез Седай могат да унищожат някакви си хиляда Бели плаща. А ако повярваха на това, лесно можеха да повярват и на всичко останало.
— Никого не съм подвел — гръмко извика Перин, така че всички да го чуят. — Ако твоят баща е загинал във Фалме, то тези, които са го убили, се наричат Сеанчан. Не знам дали са Мраколюбци, но знам със сигурност, че те използват Единствената сила в сражения.
— Лъжец! — От устата на Борнхалд захвърчаха слюнки. — Сеанчанците са приказка, съчинена от Бялата кула, за да прикрият своите подли лъжи! Ти си Мраколюбец!
Бран поклати глава удивено и килна шлема си на една страна, за да може да почеше посивялото си теме.
— Нищо не знам за тези… сеанчанци ли бяха?… за тези сеанчанци. Знам само, че Перин не е Мраколюбец и че вие няма да арестувате никого.
Перин си даде сметка, че с всяка изминала минута положението става все по-опасно. Биар, изглежда, също го забеляза, защото задърпа Борнхалд за ръката и започна да му шепне нещо, но капитанът на Белите плащове не искаше или просто не можеше да отстъпи, след като вече бе видял Перин пред себе си. Бран и мъжете на Две реки, от своя страна, също нямаше да отстъпят; те, изглежда, нямаше да се съгласят да позволят на Белите плащове да го отведат, дори да признаеше всичко, в което го обвиняваше Борнхалд. Освен ако някой бързо не плиснеше ведро студена вода, всичко щеше да избухне като куп суха слама, докосната от ковашки огън.
Много мразеше да мисли бързо. Лоиал беше прав. Припряното мислене носеше на хората само мъки. Но сега му се стори, че е измислил изход.
— Искаш ли да отложиш ареста ми, Борнхалд? Докато приключим с тролоците? Дотогава никъде няма да отида.
— Защо да го отлагам? — Мъжът беше заслепен от омразата си. Ако продължеше така, много мъже щяха да изгинат, включително и той самият, без да разбере дори. Нямаше полза да му го изтъква.
— Не сте ли забелязали, че всички ферми са пламнали тази сутрин? — каза вместо това Перин. Широкият му жест обгърна стълбовете пушек в далечината. — Огледайте се. Ти сам го каза. Тролоците няма повече да се задоволят само с опожарявания на една-две ферми. Те ще нападнат селата. Ако се опитате да се върнете при Стражеви хълм, може и да не стигнете дотам. Късмет имате, че сте стигнали читави дотук. Но ако останете тук, в Емондово поле… — Бран го запрекъсва, а останалите мъже завикаха силно „не“; Файле се приближи с коня си и го задърпа за ръката, но той ги пренебрегна всички. — Ти ще знаеш къде съм, а твоите войници ще са добре дошли да ни помогнат в отбраната.
— Сигурен ли си в това, Перин? — каза Бран, а Файле извика задъхано:
— Не, Перин! Рискът е прекалено голям. Ти не трябва да… тоест… моля те, недей… О, Светлината дано на пепел да ме изгори! Ти не трябва да правиш това!
— Не искам хора да се бият с хора, ако мога да го спра — отвърна им той решително. — Няма да вършим работата на тролоците.
Файле изгледа навъсена Борнхалд, извади брус и започна да точи ножа си.
— Е, тука и Хари Коплин би се объркал — въздъхна отчаян Бран. После оправи кръглия си шлем и се обърна отново към Болите плащове. — Чухте неговите условия. Сега чуйте моите. Ако дойдете в Емондово поле, няма да арестувате никого без одобрението на селския съвет, каквото няма да получите, така че никого няма да арестувате. Няма да влизате в ничия къща, освен ако не ви поканят. Няма да ни създавате никакви неприятности и ще участвате в отбраната там и тогава, където и когато ви помолим. И не желая и да чувам за Драконов зъб! Съгласни ли сте? Ако не, обръщайте и — там, откъдето сте дошли. — Биар изгледа дебелия мъж така, сякаш някоя овца се беше изправила пред него на задните си крака и го беше поканила да се сборят.