Тя продължи по улицата с Нинив и каза:
— Ами тогава не трябваше да носим тези рокли. Още помня как веднъж ме натика в една рокля на селско момиче.
— Добре ни маскират — отвърна кратко Нинив. — Сливат ни.
Елейн леко изсумтя. Сякаш едни по-прости рокли нямаше да ги слеят още по-добре. Нинив просто не искаше да си признае, че бе започнало да й харесва да носи коприни и хубави рокли. Елейн направо съжаляваше, че толкова се беше увлякла. Наистина, в тях всички ги взимаха за тарабонки — поне докато не заговореха, — но дори с дантелите до брадичката тази силно вталена коприна я караше да се чувства разголена. Нинив, от своя страна, крачеше най-спокойно по улицата, все едно че никой не ги гледа. Е, може би си беше така — във всеки случай и да ги гледаха, едва ли беше заради роклите — но тя все пак изпитваше чувството, че я гледат.
По долни ризи да бяха тръгнали, нямаше да изглеждат по-неприлично. Бузите й пламнаха, като си помисли как коприната се впива в тялото й. „Престани! Прилична си е. Какво пък!“
— Тази Амис не ти ли каза нещо, което би могло да ни помогне?
— Казах ти вече какво ми каза — въздъхна Елейн. Нинив я беше държала будна до ранните часове на утрото да говорят за айилската Мъдра, която предната нощ бе дошла с Егвийн в Тел-айеран-риод, и после я подхвана отново, докато закусваха. Егвийн, която неизвестно защо беше прибрала косата си на две плитчици и хвърляше нацупени погледи към Мъдрата, не й беше казала почти нищо, освен че Ранд бил добре и че Авиенда се грижела за него. През цялото време говореше белокосата Амис — изнесе й строга лекция за опасностите в Света на сънищата, което почти накара Елейн да се почувства, че е на десет години и че Лини, старата й бавачка, я е хванала да се измъква от леглото, за да си открадне сладки. След това бяха последвали предупреждения как трябвало да се съсредоточава и да контролира мислите си, ако наистина й се наложи да посети Тел-айеран-риод. Как може човек да контролира това, което мисли? — Аз наистина смятах, че Перин е с Ранд и Мат. — Това се бе оказало най-голямата изненада, ако се изключеше появата на Амис. Егвийн явно смяташе, че той е с Нинив и с нея.
— Той и онова момиче най-вероятно са заминали някъде, където да може да си живее в мир като ковач — каза Нинив, но Елейн поклати глава.
— Не мисля така. — Тя имаше силни подозрения за Файле и ако те се окажеха наполовина верни, Файле едва ли щеше да се задоволи с живота на жена на ковач. Пак й се наложи да изплюе воала. Идиотско нещо.
— Е, където и да е той — каза Нинив и пръстите й отново зашариха по плитчиците, — надявам се, че е жив и здрав, но не е тук, така че не може да ни помогне. Ти не попита ли поне тази Амис дали знае как да се използва Тел-айеран-риод за…
Един едър плешив мъж в износено кафяво палто се шмугна през тълпата и понечи да я обхване с яките си ръце. Тя извъртя дъгата от рамото си и го тресна по лицето и той се олюля, стиснал носа си, който положително се беше счупил поне за втори път.
Елейн тъкмо си поемаше дъх, за да изпищи, когато втори мъж, също толкова едър и с мустаци, я дръпна настрана, за да се добере до Нинив. Тя мигом забрави, че се е уплашила. Стисна яростно челюсти и стовари своята дъга върху темето му с всичка сила. Краката на непознатия се подгънаха и той се стовари по лице на паважа.
Тълпата се отдръпна настрана — никой не искаше да бъде намесен в нечии чужди неприятности. Определено никой не желаеше да им предложи помощ. А Елейн си даде сметка, че определено имат нужда от помощ. Мъжът, когото Нинив беше ударила, вече се беше изправил, зъбеше се и триеше кръвта, стичаща се от носа му. После протегна ръце, сякаш искаше да я стисне за гърлото. По-лошото беше, че не бе сам. Още седмина като него ги заобиколиха, за да им отрежат пътя за бягство, до един здравеняци, с изключение на последния. Всички бяха с обезобразени от белези лица и ръце, все едно че ги бяха млатили с камъни с години. Последният, кльощав тип с хлътнали бузи, нервно ухилен, врещеше:
— Не я пускайте да избяга. Тя е чисто злато, казвам ви. Злато!
Знаеха коя е. Не беше опит да й отмъкнат кесията. Смятаха да се отърват от Нинив и да похитят щерката-наследница на Андор. Тя усети, че Нинив е прегърнала сайдар — ако всичко това не беше я ядосало достатъчно, за да прелее, значи нищо друго не би могло да я ядоса — и сама се отвори за Верния извор. Единствената сила забушува в нея като порой, изпълващ я от глава до пети. Няколко сплетени потока на Въздух от двете щяха набързо да оправят тези безобразници.