Той се поклони дълбоко и разпери ръце.
— Както заповядате, госпожо ал-Мийра, подчинявам се от цяло сърце — каза той иронично, след което отново нахлузи плъстената шапка на главата си и закрачи към кухнята. Изправеният му гръб излъчваше красноречиво възмущение. Сигурно беше доста неловко да получаваш заповеди от някой, с когото преди време си се опитвал да флиртуваш.
— Глупав мъж! — изръмжа Нинив. — Трябваше и двамата да ги оставим на пристанището в Тийр.
— Той слуга ли ви е? — попита съсредоточено Егеанин.
— Да — сопна се Нинив, докато Елейн тъкмо казваше:
— Не.
Двете се спогледаха. Нинив все още бе навъсена.
— Може би е, в известен смисъл — въздъхна Елейн, докато в същото време Нинив измърмори:
— Всъщност мисля, че не е.
— Аа… разбирам — каза Егеанин.
Появи се Рендра и на Елейн й се дощя да не й напомня толкова за Лиандрин.
— Ах колко сте хубавички тази сутрин! Тези рокли ви стоят просто великолепно. Прелест. — Като че ли меднокосата жена не беше участвала в подбирането на платовете и кройката. Собствената й рокля беше достатъчно червена за Калайджийка и определено не ставаше за пред хора.
— Но пак сте проявили глупост, нали? Затова миличкият Джюйлин толкова се е намръщил. Не бива да го тревожите така. — Големите й кафяви очи леко примигнаха, подсказвайки, че Джюйлин все пак е намерил с кого да флиртува. — Елате. Ще си изпиете чая на хладно и спокойно и ако пак се наложи да излезете, ще ми позволите да ви осигуря носачи и пазачи, нали? Хубавичката ми Елейн нямаше да изгуби толкова много кесии, ако ви пазеха както трябва. Но да не говорим сега за такива неприятни неща. Чаят ви вече е готов. Заповядайте. — Това умение, изглежда, се учеше, така реши Елейн — човек трябваше да се учи как да говори, без да си хапе воала.
Залата на падащите цветчета, разположена в края на един къс коридор встрани от голямата гостна, представляваше малка стая без прозорци, с ниска маса и резбовани столове с червени възглавнички. Нинив и Елейн получаваха храната си там — с Том или Джюйлин, или и двамата, когато Нинив не им беше ядосана по една или друга причина. Боядисаните тухлени стени, изрисувани достоверно като градина със сливови дръвчета и подобаващ за името дъжд от падащи цветчета, бяха достатъчно дебели, за да изключат каквито и да било опити за подслушване. Елейн буквално скъса воала си и хвърли прозрачната дрипа на масата, преди да седне; дори тарабонките не се опитваха да ядат или пият с това нещо на главите си. Нинив само отвърза своя от едната страна.
Рендра продължи да бърбори, докато им сервираха, като темите й прескачаха от тази за някаква нова шивачка, която можела да им ушие рокли според последната мода, от най-тънката коприна, каквато можели да си представят — дори предложи и на Егеанин и вместо отговор тя я изгледа накриво, което обаче ни най-малко не притесни Рендра — през това как трябвало да слушат Джюйлин, тъй като градът напоследък бил прекалено опасен за една жена дори посред бял ден, та до някакъв ароматизиран сапун, от който косата направо блестяла. Елейн понякога се чудеше как тази жена успява така успешно да върти хана, след като, изглежда, не мислеше за нищо друго освен за косата и дрехите си. Че успяваше, бе очевидно; това, което озадачаваше Елейн, беше как. Разбира се, носеше красиви дрехи; само дето не бяха съвсем подходящи. Слугата, който им поднесе чая, се оказа стройният тъмноок младеж, който беше доливал чашата й през онази крайно неприятна нощ. И неведнъж се бе опитал отново да го направи, макар че тя лично се беше заклела никога повече да не изпива повече от една чаша. Чаровен младеж, но тя го изгледа така смразяващо, че той побърза да напусне стаята.
Егеанин гледаше безмълвно, докато не напусна и Рендра.
— Не сте това, което очаквах — каза тя веднага след това, крепейки странно чашката на връхчетата на пръстите си. — Ханджийката ви дърдори разни глупости, сякаш сте й сестрички и сте също толкова глупави като нея, и вие го позволявате. Тъмноликият — той, предполагам, ви е нещо като слуга — ви се подиграва. Това сервитьорче ви гледа жадно с ококорени очи, и вие му го позволявате. Вие сте… Айез Седай, нали? — Без да дочака отговор, тя извърна строгите си сини очи към Елейн. — А вие сте от… благородно потекло. Нинив спомена за палата на майка ви.
— Тези неща в Бялата кула не се смятат за особено предимство — каза й Елейн печално. — Ако една кралица отиде там да се учи, ще й се наложи да лъска подове като всяка друга новачка и да подскача, щом й наредят.
Егеанин кимна съсредоточено.
— Значи така управлявате. Като властвате над владетелите. Много ли… кралици… ходят да ги обучават така?