— Нито една, доколкото ми е известно. — Елейн се засмя. — Макар че в Андор си имаме традиция щерката-наследница да ходи. Но много благородни дами ходят, макар да не искат да се разбере, и повечето от тях напускат, без да могат дори да усетят Верния извор. Казах го само като пример.
— Вие също ли сте… благородничка? — попита Егеанин Нинив.
— Майка ми беше селянка, а баща ми пасеше овце и гледаше табак — изсумтя тя. — Там, откъдето идвам, малцина могат да преживеят, без да продават вълна и табак. А твоите родители какви са, Егеанин?
— Баща ми беше войник, а майка ми — хм… офицер на кораб. — Тя замълча за миг, отпи от неподсладения си чай и ги изгледа проницателно. — Търсите някого — отрони най-сетне тя. — Онези жени, за които спомена тъмноликият. Аз въртя малко търговия с информация, между другото. Имам източници, които ми съобщават това-онова. Навярно бих могла да ви помогна. Няма да ви взема нищо, само ще ви помоля да ми разкажете повече за Айез Седай.
— Вие вече ни помогнахте предостатъчно — отвърна набързо Елейн, като си спомни, че Нинив беше издала почти всичко на Бейл Домон. — Аз наистина съм ви благодарна, но повече не можем да приемем. — Да кажат на тази жена за Черната Аджа и да я въвлекат в задачата си беше изключено. — Наистина не можем.
Нинив я изгледа ядосано.
— Тъкмо се канех да кажа същото — каза тя хладно и продължи малко по-ведро: — От благодарност бихме отговорили на въпросите ти, Егеанин. Стига да можем. — Определено смяташе, че съществуват много въпроси, на които те двете не знаят отговорите, но Егеанин го възприе другояче.
— Разбира се. Няма да ровя в тайните дела на вашата Бяла кула.
— Изглеждате много заинтересована от Айез Седай — каза Елейн. — Не долавям дарбата у вас, но навярно можете да се научите да преливате.
Егеанин за малко да изтърве порцелановата чашка.
— То… може да се научи? Никога не съм… Не. Не, не искам да… се уча.
Притеснението й натъжи Елейн. Дори между хората, които не се бояха от Айез Седай, мнозина все пак се страхуваха да имат вземане-даване с Единствената сила.
— А какво искате да научите, Егеанин?
Преди тя да успее да отговори, на вратата се почука и веднага след това се появи Том, с тъмнокафявото наметало, което си беше сложил на излизане. То определено не привличаше толкова внимание, колкото веселчунското с цветните кръпки. Всъщност някак дори му придаваше достойнство, с тази негова бяла грива, въпреки че би трябвало по-често да си я реши. Елейн се опита да си го представи като млад и й се стори, че разбира какво е привлякло преди време майка й. Това, разбира се, не го извиняваше, че я е напуснал. Тя се постара да смекчи физиономията си преди той да е забелязал как се мръщи.
— Казаха ми, че не сте сами — каза той и изгледа Егеанин почти толкова предпазливо, колкото Джюйлин преди малко: мъжете винаги проявяваха подозрителност към непознати. — Но си помислих, че може би ще искате да чуете, че Чедата на Светлината тази сутрин са обкръжили двореца на панархесата. Улиците около него вече гъмжат от хора. Изглежда, утре лейди Аматера ще бъде провъзгласена за панархеса.
— Том — рече Нинив отегчено, — освен ако тази твоя Аматера не е всъщност Лиандрин, изобщо не ме интересува дали ще стане панархеса, кралица или Премъдра на целите Две реки.
— Интересното — каза Том, докато куцукаше към масата и се канеше да седне — е, че според слуховете Събранието е отказало да избере Аматера. Отказало. Тогава защо я провъзгласяват? Над такива странности си струва да се замисли човек, Нинив.
— Имаме частен разговор, Том — каза тя. — Сигурна съм, че в гостилницата има достатъчно места. — Тя отпи от чая си и го погледна над ръба на чашката си — очевидно очакваше той да излезе.
Той се изчерви, но я изгледа твърдо и каза:
— Независимо дали Събранието е променило решението си, или не, това събитие най-вероятно ще предизвика вълнения. По улиците все още вярват, че Аматера е била отхвърлена. Ако настоявате да излизате навън, не можете повече да ходите сами. — Гледаше Нинив, но Елейн имаше чувството, че всъщност гледа нея. — Бейл Домон се е сврял в дупката си до пристанището и си урежда нещата в случай, че се наложи да побегне, но се съгласи да осигури петдесет подбрани мъже, яки типове, свикнали да се бият и да се оправят както с нож, така и с меч.
Нинив отвори уста, но Елейн я прекъсна.
— Много сме ви благодарни, Том — и на теб, и на господин Домон. Моля, предай му, че приемаме неговото любезно и ценно предложение. — И като видя студения поглед на Нинив, добави многозначително: — Не искам да ме отвлекат на улицата посред бял ден.