— Естествено — каза Том. — Естествено, че не искаш. — На Елейн й се стори, че чу как добавя тихо: „дете“. — Всъщност — продължи той — хората вече ви чакат на улицата отвън. Мъча се да ви намеря карета; тези столове носилки са твърде уязвими. — Изглежда, си даваше сметка, че е отишъл твърде далече с това, че е довел хората на Домон, без те двете да са се съгласили, без дори изобщо да ги е попитал искат ли, не искат ли, но ги изгледа като стар вълк, готов да скочи, присви гъстите си вежди. — Бих… съжалявал… лично, ако ви се случи нещо неприятно. Каретата ще пристигне веднага след като намеря екипаж. Ако изобщо може да се намери такъв.
Нинив очевидно беше на ръба да го сгълчи така, че да го запомни за цял живот, Елейн също беше готова да добави нещо укорително. Нещо по-кротко, да речем. „Дете“! Виж го ти!
Той се възползва от моментното им колебание и се преви в изящен дворцов поклон, след което побърза да напусне, преди да е станало късно.
Егеанин беше оставила чашката си на масата и ги гледаше вцепенена. Елейн предположи, че не бяха направили много добро впечатление като Айез Седай, като бяха оставили Том да ги води за носа.
— Трябва да си тръгвам — каза жената, стана и взе тоягата, която бе опряла на стената.
— Но ти не ни зададе въпросите си — възрази Елейн. — Дължим ти отговори, ако не друго.
— Друг път — каза Егеанин. — Ако разрешите, ще ви навестя друг път. Трябва да науча повече за вас. Не сте това, което очаквах. — Те я увериха, че може да ги посещава, когато пожелае, стига да ги намери тук, и се опитаха да я придумат да остане да си допие чая, но тя твърдо беше решила да си тръгва, и то веднага.
Щом тя излезе, Нинив опря ръце на кръста си и се обърна към Елейн.
— Да те отвличат ли? Ако не си забравила, Елейн, аз бях тази, която искаха да отвлекат!
— Искаха те дръпнат настрана, за да отвлекат мен — поправи я Елейн. — Ако случайно си забравила, аз съм щерката-наследница на Андор. Майка ми щеше да ги отрупа със злато, само за да си ме върне.
— Може би — отвърна Нинив, но личеше, че не е убедена. — Е, поне нямаха нищо общо с Лиандрин. Оная пасмина не би изпратила банда простаци да се опитат да ни отвлекат. Защо мъжете непрекъснато правят разни неща, без да питат?
Внезапната промяна на темата не смути Елейн.
— Поне няма да ни се налага да си търсим телохранители. Нали все пак си съгласна, че са необходими, въпреки че Том малко се е престарал?
Нинив притежаваше забележителната способност да не признава грешките си, дори когато бяха очевидни. Да си въобразява, че онези мъже им се нахвърлиха заради нея, например.
— Елейн, ти даваш ли си сметка, че все още не разполагаме с нищо, освен с една опразнена къща? Ако Джюйлин или Том се изтърват и стане така, че се разбере… Трябва да намерим Черните преди да са заподозрели, иначе няма да можем да ги проследим до онова нещо, което застрашава Ранд, каквото и да е то.
— Знам — отвърна търпеливо Елейн. — Вече го обсъждахме.
— Но все още нямаме представа нито какво е, нито къде е.
— Знам.
— Дори и да можехме да хванем Лиандрин и другите още сега, не можем да оставим онова нещо да чака да го намери някой друг.
— И това знам, Нинив. — Елейн си напомни да бъде търпелива и смекчи тона си. — Ще ги намерим. Все ще допуснат някаква грешка и било от слуховете на Том, от крадците на Джюйлин или моряците на Бейл Домон ще разберем за това.
Нинив се замисли за момент, после попита:
— Забеляза ли очите на Егеанин, когато Том спомена за Домон?
— Не. Мислиш ли, че го познава? Защо не ни го каза?
— Не знам — отвърна Нинив умислено. — Лицето й не се промени, но очите й… Беше стресната. Тя го познава. Чудя се дали… — Някой тихо почука на вратата. — Всички ли в Танчико са решили да се изредят днес? — изръмжа тя и рязко отвори.
Рендра се сепна от сърдитото изражение на Нинив, но вечната й усмивка незабавно се върна.
— Простете, че ви безпокоя, но долу има една жена, която пита за вас. Не по име, но ви описа от глава до пети. Казва, че е сигурна, че ви познавам. Тя е… — Устничките й се свиха в лека гримаса. — Забравих да я питам за името. Много съм разсеяна тази сутрин. Хубаво облечена жена, малко под средна възраст. Не е тарабонка. — Тя се усмихна. — Строга жена. Погледна ме като по-голямата ми сестра, когато бяхме деца и се канеше да ми върже плитките за храста.
— Да не би да са ни намерили първи? — каза тихо Нинив.
Елейн обгърна Верния извор преди да си го е помислила и потръпна от облекчение, че го може, че никой не я е заслонил, без да усети. Ако жената долу беше от Черната Аджа… Но ако беше, защо ще ги известява за пристигането си? Въпреки това й се дощя сиянието на сайдар да обкръжи и Нинив. Жалко, че тя не можеше да прелива, когато не е ядосана.