— Доведи я — каза Нинив и Елейн осъзна, че тя си дава сметка за способностите си и се бои. И щом Рендра се обърна да излезе, Елейн запреде потоци на Въздух, дебели като въжета и готови да овържат, и потоци на Дух, за да заслонят гостенката им от Извора. Ако тази жена макар и малко й заприличаше на някоя от списъка, ако се опиташе да прелее макар и една искрица…
Жената, която пристъпи в Залата на падащите цветенца, в искрящо черна копринена рокля с неизвестна кройка, нямаше нищо общо с никоя жена, която Елейн бе виждала, и със сигурност не приличаше на никоя от жените, тръгнали с Лиандрин. Тъмна коса, падаща свободно до раменете, обкръжаваше чаровно лице с големи черни очи и гладки бузи, но й липсваше безвременността на Айез Седай. Тя се усмихна и затвори вратата след себе си.
— Простете ми, но си помислих, че сте… — Сиянието на сайдар я обгърна и тя…
Елейн изпусна Верния извор. Нещо много властно имаше в тези тъмни очи, в ореола, който я обкръжаваше — бледото излъчване на Единствената сила. Беше най-царствената жена, която бе виждала. Елейн припряно приклекна в раболепен реверанс и се изчерви от това, че си е помислила… Какво си бе помислила?
Жената ги изгледа за миг, а после кимна удовлетворена и седна на един стол.
— Пристъпете насам да ви виждам по-добре — каза тя с властен тон. — Насам. Да. Така е добре.
Елейн осъзна, че е застанала до масата, свела поглед пред тъмнооката жена. Надяваше се, че наистина е добре. От другата страна на масата Нинив беше стиснала сноп от дългите си тънки плитчици в юмрук, но беше зяпнала гостенката им с израз на тъпа възхита. От това на Елейн й се дощя да се изкикоти.
— Почти както трябваше да очаквам — каза жената. — Малко по-големи от момичета и очевидно и наполовина необучени. Силни обаче, Достатъчно силни, за да очакваш от тях неприятности. Особено ти. — Тя прикова Нинив с очи. — Някой ден от тебе може да излезе нещо. Но си се преградила, нали? Ще трябва да се погрижим за това.
Нинив продължаваше да стиска здраво плитките си, но изражението й премина от доволната момичешка усмивка на благоговение в засрамено потръпване на устните.
— Съжалявам, че съм се преградила — почти изхленчи тя. — Страх ме е от… толкова сила… Единствената сила… как мога да…
— Мълчи, когато не те питам — каза твърдо жената. — И не хленчи. Ти си щастлива, че ме виждаш, изпълнена си с екстаз. Единственото, което желаеш, е да ме удовлетвориш и да отговориш искрено на всички мои въпроси.
Нинив закима енергично, усмихната още по-благоговейно отпреди. Елейн усети, че и тя прави същото. Сигурна беше, че ще може първа да отговори на въпросите. Че е готова да направи всичко, за да удовлетвори тази жена.
— Така. Сами ли сте? Има ли други Айез Седай с вас?
— Не — бързо каза Елейн в отговор на първия въпрос и веднага след това — на втория: — С нас няма Айез Седай. — Може би трябваше да поясни, че те самите също не са Айез Седай. Но не бяха я попитали за това. Нинив я изгледа яростно, разгневена от това, че я е преварила с отговора.
— Защо сте в този град? — попита жената.
— Преследваме Черни сестри — бързо каза Нинив и изгледа Елейн победоносно.
Обаятелната жена се разсмя.
— Затова значи не усетих да преливате днес заранта. Много умно от ваша страна да се снишите, след като сте две срещу единадесет. Аз самата винаги съм следвала това правило. Остави другите глупаци да скокнат на открито. Така по-лесно ще попаднат в мрежата на паяка. Паяка, който не ще забележат, преди да е станало твърде късно. Сега ми кажете всичко, което сте открили за тези Черни сестри, всичко, което знаете за тях.
Елейн избълва всичко, надпреварвайки се с Нинив. Не беше много. Описанията им, тер-ангреалите, които бяха откраднали, убийствата в Кулата и опасенията, че други от тях може да са останали там, помощта им на един от Отстъпниците в Тийр преди да падне Камъкът, бягството им тук в търсене на нещо, което е опасно за Ранд.
— Всички са били заедно в една къща — довърши задъхано Елейн, — но са я напуснали снощи.
— Изглежда, доста сте напреднали — промълви замислено жената. — Много. Тер-ангреал, казвате. Я си обърнете веднага кесиите на масата. Кесиите, казах. — Те го направиха припряно и тя прерови монетите, приборите за шиене и така нататък. — Да не криете някой тер-ангреал в стаите си? Или ангреал, или ша-ангреал?
Елейн изпита гузно чувство заради усукания каменен пръстен, висящ между гърдите й, но за това не я питаха.
— Не — отвърна тя. Такива неща в стаята си нямаха.