Жената избута всичко настрана, облегна се назад и заговори почти на себе си.
— Ранд ал-Тор. Значи това е името му сега. — Лицето й се сгърчи в мигновена гримаса. — Самонадеян мъж, от когото вони на благочестие и доброта. Все още ли е същият? Не, не бързайте да ми отговаряте. Казах го просто между другото. Значи Бе-лаал е мъртъв. Вторият, както ми се струва, е бил Ишамаел. При цялата му гордост, че е пленен едва наполовина, каквато и да е цената — в него беше останало по-малко човешко от всеки друг от нас, когато го видях последния път. Мисля, че почти си вярваше, че той самият е Великият властелин на Мрака — всичките тези три хиляди години машинации, и накрая да загине от ръката на едно неуко момченце. А, не. Моят начин си е най-добър. Тихо, кротко и — в сенките. Нещо, което да контролира мъж, който прелива. Хм, да, това трябва да е. — Унесеният й поглед се съсредоточи и тя отново ги изгледа. — Така. Какво да правя с вас?
Елейн чакаше търпеливо. Нинив се беше усмихнала глупаво с леко разтворени в очакване устнички; изглеждаше още по-глупаво, както си беше стиснала плитките.
— Твърде силни сте, за да си идете нахалост; някой ден може да се окажете от полза. Бих искала да видя очичките на Рахвин, когато те види без преграда — каза тя на Нинив. — Бих ви оттеглила от този ваш лов, ако можех. Жалко, че принудата е тъй ограничена. Все пак при малкото, което сте научили, вече сте твърде назад, за да ги догоните. Струва ми се, че ще трябва по-късно да ви прибера и да се погрижа за вашето… продължаване на обучението. — Тя се изправи и изведнъж цялото тяло на Елейн изтръпна. Мозъкът й сякаш се вцепени: нищо друго не осъзнаваше освен гласа на тази жена, който ехтеше в ушите й от огромно разстояние. — Ще си приберете нещата от масата и след като ги върнете там, където им е мястото, няма да помните нищо от това, което се случи тук, освен че съм дошла, взимайки ви за стари приятелки от родния край. Сгрешила съм, изпила съм чаша чай и съм си отишла.
Елейн примигна и се учуди защо ли завързва кесията на колана си. Нинив се мръщеше към собствените си ръце и правеше същото.
— Мила жена — каза Елейн и потърка челото си. Нещо я беше заболяла главата. — Каза ли си името? Не си спомням.
— Мила ли? — Ръката на Нинив се вдигна и рязко подръпна плитките й; тя зяпна, сякаш ръката й го бе направила по своя воля. — Аз… тя май не го каза.
— За какво говорехме, когато влезе? Егеанин току-що си беше отишла. За какво беше?
— Спомням си какво се канех да ти кажа. — Гласът на Нинив поукрепна. — Трябва да издирим Черните сестри преди да са ни заподозрели, иначе няма да можем да ги проследим до онова нещо, което заплашва Ранд.
— Знам — отвърна Елейн търпеливо. Не беше ли го казала вече? Разбира се, че не. — Вече го обсъждахме.
При сводестите порти, извеждащи от малкия двор на хана, Егеанин се спря и огледа мъжете с корави лица, които се разтакаваха боси и гологърди сред случайните минувачи. Имаха вид на хора, които знаят как да използват кривите мечове, провиснали на бедрата им. Нито едно от лицата не й беше познато. Дори и някой от тях да беше моряк от кораба на Бейл Домон, когато го бе хванала и отвела до Фалме, не го помнеше. Ако някой от тях беше, можеше само да се надява, че няма да свържат една жена с рокля за езда с жената в броня, която беше пленила кораба им.
Изведнъж забеляза, че дланите й са овлажнели. Айез Седай. Жени, които можеха да владеят Силата и не бяха окаишени. Беше седяла на една маса с тях и беше разговаряла с тях. Изобщо не представляваха това, което беше очаквала. Можеха да преливат, следователно бяха повече от опасни, следователно трябваше да бъдат окаишени, и все пак… Нямаха нищо общо с онова, на което я бяха учили. Можело да се научи. Да се научи! Стига да успееше да избегне Бейл Домон — той сигурно щеше да я познае, — трябваше да се върне. Трябваше да разбере повече.
Съжали, че не е облякла пелерина с качулка, стисна здраво тоягата си и закрачи по улицата, пробивайки си път през нижещата се тълпа. Никой от моряците не й обърна внимание — тя ги следеше зорко, за да е сигурна.
Това, което не забеляза, беше русолявият мъж в мръсни танчикански дрипи, присвит пред фасадата на боядисаната в бяло винарница от другата страна на улицата. Беше с дебели мустаци, изкусно прикрепени с лепило, и сините му очи над изцапания воал я проследиха, след което отново се плъзнаха към „Двора на трите сливи“. Той се изправи и прекоси улицата, без да обръща внимание на отвратителния начин, по който хората се втриваха в него. Егеанин за малко щеше да го забележи, когато се забрави дотам, че счупи ръката на онзи глупак. Един от Кръвта, според тукашните мерки, да се унизи до такава степен, че да проси, вместо доблестно да си пререже вените. Отвратително. Навярно щеше да разбере повече какво е замислила тя в този хан, след като разберяха, че разполага с повече монети, отколкото предполагаше облеклото му.