Глава 47
Истината за едно видение
Документите, пръснати по бюрото на Сюан Санче, не представляваха особен интерес за нея, но тя упорстваше. Други се занимаваха с ежедневните дела на Бялата кула, разбира се, за да осигурят на Амирлинския трон свобода за по-важни решения, но тя имаше навика всеки ден да проверява по едно-две неща, случайно подбрани, без никакво предварително предупреждение, и не смяташе да се откаже от този навик. Не можеше да си позволи да я отвлекат тревоги. Всичко си вървеше според плана. Тя заметна шарфа си, внимателно натопи перото в мастилото и задраска поредната поправена сума.
Днес проучваше списъка от покупки за кухните и доклада за новата пристройка на библиотеката. Броят на дребните грешчици, които някои хора се надяваха, че ще останат незабелязани, винаги я изумяваше. Както и броят, незабелязан от жените, които надзираваха тези неща. Например Лейрас, изглежда, смяташе, че преглеждането на сметките е под достойнството на ранга й, след като титлата й беше променена официално от главна готвачка на Надзорница на кухните. Данеле, от друга страна, младата Кафява сестра, която трябваше да надзирава майстор Джоварин, зидаря, най-вероятно се отвличаше с книгите, които този човек непрекъснато й намираше. Това бе единственото възможно обяснение защо не успява да постави под въпрос броя на работниците, които Джоварин твърдеше, че е наел, при положение че първите товари с камък от Кандор едва-що пристигаха на Северния пристан. С толкова много хора можеше да се построи цяла нова библиотека. Данеле просто беше твърде завеяна, дори за една Кафява сестра. Може би малко селска работа в някоя наказателна ферма щеше да я посъбуди. С Лейрас щеше да е по-трудно — тя не беше Айез Седай и авторитетът й пред помощнички, слугини и хамалчета щеше твърде лесно да рухне. Но навярно и тя можеше да бъде изпратена на „почивка“ в околностите. Това щеше да…
Сюан изсумтя отвратено, хвърли перото на масата и изгледа с гримаса петното, което то остави върху листа с изрядно пресметнатите колони.
— Да си губя аз времето в разсъждения дали да пратя Лейрас да скубе плевели — измърмори тя. — Тази жена е твърде дебела, за да може да се наведе дори!
Но не теглото на Лейрас й разваляше настроението и тя го знаеше: готвачката сега не беше по-дебела отпреди, а и това никога не й беше пречило да шета припряно из кухните. Новини нямаше. Тъкмо това я караше да се върти нервно като риба, на която са отмъкнали плячката. Едно съобщение от Моарейн, че онова момче ал-Тор е взело Каландор, и после от седмици — нищо, въпреки че мълвата по улиците вече произнасяше името му правилно. Нищичко.
Тя вдигна капака на изящно гравираната кутия, в която държеше най-тайните си документи. Малък невидим щит, заплетен около кутията, не допускаше никоя друга ръка освен нейната да я отваря, без да пострада.
Първият свитък, който измъкна, съдържаше доклад, че новачката, видяла пристигането на Мин, е изчезнала от фермата, в която бе изпратена, заедно със стопанката на фермата. Бягството на една новачка едва ли беше чак толкова нечувано, но виж, това, че е изчезнала и селянката, беше обезпокоително. Сара трябваше да се намери, разбира се — не беше напреднала достатъчно, за да я оставят на свобода — но едва ли имаше сериозно основание да държи доклада в кутията. В него не се споменаваше нито името на Мин, нито причината, поради която онова девойче бе изпратено да копае зелки, но въпреки това тя го прибра. В такива дни човек трябваше да се грижи за неща, които в друго време можеха да изглеждат безсмислени.
Следваше описание на едно събиране в Геалдан, пред което бе говорил онзи мъж, който наричаше себе си Пророкът на господаря Дракон. Масема, така май се казваше. Странно. Името звучеше шиенарски. Близо десет хиляди души дошли, за да го слушат как говори от един хълм, провъзгласявайки завръщането на Дракона — реч, последвана от битка с войници, които се опитали да ги разпръснат. Освен факта, че войниците явно изяли як пердах, интересното беше, че този Масема знаеше името на Ранд ал-Тор. Това без колебание се върна в кутията.
Доклад, че все още нищо не се е разбрало относно Мазрим Таим. Никаква причина това да стои тук. Друг, по влошаване на положението в Арад Доман и Тарабон. Кораби, изчезващи по крайбрежието на Аритски океан. Слухове за нахлувания на тайренци в Кайриен. Май си беше създала лошия навик да пъха всичко в тази кутия. Нищо от това не се налагаше да се държи в тайна. Две сестри бяха изчезнали в Иллиан и друга в Кемлин. Тя потръпна, като си помисли къде ли са Отстъпниците. Твърде много от агентите й бяха замлъкнали. Тук, изглежда, вилнееше лъвориба, а тя плуваше в тъмни води. А, ето го. Тънко като коприна късче хартия, което изшумоли, докато го развиваше.