„Примката се задейства. Овчарят държи меча.“
Съветът на Кулата беше гласувал според очакванията й, единодушно и без да се налага да извива ръце, камо ли да се позовава на авторитета си. След като един мъж беше измъкнал Каландор, той трябваше да е Прероденият Дракон и този мъж трябваше да бъде наставляван от Бялата кула. Три сестри от три различни Аджи бяха предложили плановете да се съгласуват в Съвета преди тя самата да го е предложила; изненадващото беше в това, че едната беше Елайда, но пък Червените нямаше как да не настояват един мъж, който може да прелива, да бъде удържан с възможно най-здравите въжета. Единственият проблем беше да ги разубеди да пращат делегация до Тийр, за да го приберат, а това не се оказа особено трудно, след като успя да ги увери, че е получила вестта от една Айез Седай, която вече е успяла да се доближи до мъжа и го държи под контрол.
Но с какво ли се занимаваше той сега? Защо Моарейн не се обаждаше? Нетърпението напоследък така бе надвиснало в Залата на събранието, че тя почти очакваше въздухът да заискри. Тя самата едва удържаше гнева си. „Светлината да я изгори тази жена! Защо една дума не изпрати?“
Вратата се разтвори с трясък и тя се изправи гневно, когато видя, че влизат дузина жени, предвождани от Елайда. Всички бяха сложили шаловете си, повечето — с червени ресни, но с тях беше и студеноликата Алвиарин, Бяла, от едната страна на Елайда, и Джолине Мейса, гъвкава Зелена, както и пълничката Шемерин от Жълтите, плътно зад Данеле, чиито големи сини очи сега изобщо не дремеха. Всъщност Сюан видя поне по една жена от всяка Аджа, с изключение на Синята. Някои изглеждаха нервни, но повечето бяха изпълнени с мрачна решимост, а в тъмните очи на Елайда искреше строга увереност, дори триумф.
— Какво означава това? — сопна им се Сюан и тресна капака на черната кутия. Скочи на крака и мина зад бюрото си. Първо Моарейн, а сега и това! — Ако това е за тайренските неща, Елайда, ти си достатъчно наясно, за да намесваш и други в тях. И имаш достатъчно разум в главата си, за да не влизаш тук така, сякаш е майчината ти кухня! Веднага се извини и напусни, преди да съм те накарала да съжалиш, че не си отново новачка!
Хладната й сдържана ярост в друг момент щеше да ги накара да се пръснат като подплашени кокошки, но макар няколко от жените да преместиха неловко крак, никоя не се запъти към вратата. Дребната Данеле дори й се усмихна самодоволно. А Елайда спокойно се пресегна и дръпна шарфа със седемте ивици от раменете на Сюан.
— Няма да ти трябва повече — каза тя. — Бездруго никога не си била подходяща за него, Сюан.
Шокът вцепени Сюан. Това беше лудост! Беше невъзможно! В гнева си тя посегна към сайдар… и понесе втория си шок. Между нея и Верния извор се издигаше преграда. Тя зяпна невярващо Елайда.
Сякаш като подигравка, сиянието на сайдар обгърна тялото на Елайда. Сюан Санче стоеше безмълвна, докато Червената сестра увиваше потоците на Въздух около нея, от раменете до кръста — ръцете й изпукаха, притиснати към хълбоците й. Едва можеше да диша.
— Вие сте се побъркали! — изхриптя тя. — Всички! Кожите ви ще съдера! Пусни ме! — Никоя от тях не отговори; сякаш просто не я забелязваха.
Алвиарин зарови в документите по масата, бързо, но не и припряно. Джолин и Данеле, с още няколко, започнаха да прелистват книгите, като ги изтърсваха да видят дали между страниците няма нещо. Бялата сестра изсъска разочаровано, след като не намери онова, което търсеше по масата, а после отвори капака на черната кутия. Кутията моментално лумна а топка от пламъци.
Алвиарин отскочи назад с вик и отърси ръката си, по която вече излизаха мехури.
— Защитена — промърмори тя, толкова близо до неприкрития гняв, колкото беше възможно за Белите. — Толкова хитро, че изобщо не го усетих преди да е станало късно. — Нищо не остана от кутията и съдържанието й освен купчина сива пепел върху обгореното квадратно петно на масата.
Лицето на Елайда обаче не показа никакво разочарование.
— Обещавам ти, Сюан, че ще ми кажеш всяка думичка, която изгоря: за кого е била предназначена и с каква цел.
— Трябва да ви е обладал Дракона! — сопна й се Сюан. — Кожицата ти ще съдера за това, Елайда. Кожите на всички ви! Късмет ще имате, ако Съветът на Кулата не гласува да бъдете усмирени до една!