— Откъде… — проговори удивена едната от двете. — Как намери тези ключове? — Беше гласът на Сюан Санче.
— Тя е — промълви Лейрас невярващо и сръга Мин с дебелия си пръст. — Побързай, чедо! Твърде съм стара и мудна за приключения.
Мин я погледна стреснато. Дощя й се да попита Сюан защо двете вече не изглеждат млади, но нямаше време за подобни глупави въпроси. „Прекалено съм се вживяла в ролята на тъпата Елминдреда!“
Тя връчи вързопите на двете жени и заговори бързо:
— Дрехи. Обличайте ги колкото можете по-бързо. Не знам колко време ми остава. Накарах пазача да си въобрази, че ще му дам няколко целувки срещу възможността да ви го върна заради тормоза и докато го отвличах, Лейрас се приближи зад него и го халоса с една точилка. Не знам колко още ще спи. — Тя надникна притеснено през вратата. — Най-добре е да побързаме.
Сюан вече бе развързала вързопа си и си надяваше дрехите. С изключение на ленените ризи всичко беше от обикновена кафява вълна — подходящ цвят за селянки, дошли в Бялата кула да потърсят съвет от Айез Седай, въпреки че разкроените за езда поли изглеждаха малко необичайно. Лейрас беше свършила повечето работа по ушиването — Мин през цялото време се бодеше с иглата. Леане също започна да се облича, но изглеждаше повече заинтересувана от ножа, окачен на колана, отколкото от самите дрехи.
Три облечени в прости дрехи жени все пак имаха някакъв шанс да напуснат Кулата, без да привлекат нечие внимание. Много молители и хора, търсещи помощ, се бяха оказали в Кулата по време на битката и три повече, измъкващи се навън, в най-лошия случай щяха да бъдат изхвърлени от някоя порта на улицата. Стига да не ги познаеха. Лицата на другите две също можеха да помогнат. Едва ли някой щеше да вземе две млади — поне на вид — жени за Амирлинския трон и Пазителката на Хрониките. Бившата Амирлин и бившата Пазителка, напомни си Мин.
— Само един пазач? — възкликна Сюан и потръпна, докато обуваше втория си чорап. — Странно. Че те някоя крадла на кесии биха пазили по-добре. — Тя погледна Лейрас и напъха крака в грубите селски обуща. — Приятно е да разбере човек, че някой не е повярвал на обвиненията срещу нас.
Дебелата жена се навъси и тлъстините под брадичката й провиснаха.
— Аз съм вярна на Кулата — заяви тя строго. — Тези неща не са за мен. Аз съм само готвачка. Просто това глупаво момиче взе че твърде много ми напомни колко глупава бях и аз самата едно време. Мисля — като ви гледам така, — че е време да си напомня, че не съм вече онова кръшно девойче. — Тя натика фенера в ръцете на Мин.
— Лейрас, нали няма да ни оставиш? — възкликна Мин. — Не и сега, след всичко, което направи.
Дебеланата се усмихна, отчасти унесена в спомени, отчасти пълна с печал.
— О, Елминдреда, ти наистина ми напомняш за времената, когато бях на твоите години. Какви глупости вършех и как веднъж за малко да ида на бесилката. Няма да ви предам, чедо, но животът ми е тук. Когато удари вторият гонг, ще пратя някое момиче с кана вино за пазача. Ако не се е събудил или не са го намерили дотогава, това ще ви осигури повече от един час. — Тя се извърна към другите две и на лицето й изведнъж се изписа суровост, каквато Мин беше виждала адресирана към младите готвачки и прислужнички. — И добре да използвате този един час, чухте ли? Разбрах, че са решили да ви натикат в миялнята, за да ви показват за назидание. Така или иначе, не ме интересува — това са си работи на Айез Седай, не на готвачките. Една или друга Амирлин, за мене е все едно — но ако позволите това дете да го хванат, ще ви дера кожите от изгрев до залез, когато не сте наврени в мазните казани или не търкате гърнетата в тоалетните! Преди да съм ви довършила, ще съжалите, че не са ви отрязали главите. И не си въобразявайте, че ще повярват, че съм ви помогнала. Всеки знае, че си държа на кухните. Запомнете го добре и марш! — Усмивката отново цъфна на лицето й и тя ощипа Мин по бузата. — Подкарай ги бързо, детето ми. Ох, колко ще ми е мъчно, че няма да мога да те обличам. Такова хубавичко дете. — И след последно енергично ощипване се затътри извън килията.
Мин разтри ядосано бузата си. Мразеше Лейрас да я пощипва. Тази жена беше силна като кон. За малко да идела на бесилката? Що за „палаво момиченце“ е била Лейрас?
Леане нахлузи роклята си и изсумтя:
— Като си помисля само, че ви говореше по този начин, майко! Изненадана съм, че помогна, след като изпитва такива чувства.