— Нейният кон! — Гавин изскочи иззад дебелия ясенов ствол с ръка на дръжката на меча си. Петното засъхнала кръв по лицето му беше със същата форма като във видението на Мин, когато се беше върнала в Тар Валон. — Разбрах, че си намислила нещо, Мин, когато видях коня й. — Червено-златистата му коса беше изцапана с кръв, очите му бяха помътени, но крачеше към тях плавно, с гъвкава котешка походка. Котарак, дебнещ мишки.
— Гавин — почна Мин, — ние…
Той измъкна меча от ножницата, отметна с върха му качулката на Сюан и опря острието в гърлото й толкова бързо, че Мин дори не успя да ахне. Сюан го гледаше, външно все така спокойна, сякаш още носеше шарфа.
— Недей, Гавин! — викна Мин. — Не бива! — Тя пристъпи към него, но той махна със свободната си ръка назад и тя спря. Беше напрегнат като стоманена пружина. Мин забеляза, че Леане е заметнала пелерината си, прикривайки с нея едната си ръка, и се замоли дано да не прояви глупостта да извади ножа от колана си.
Гавин огледа лицето на Сюан и бавно кимна.
— Това си ти. Не бях сигурен, но си ти. Тази… маска не може… — Видимо не помръдна, но широко отворените очи на Сюан издадоха, че острият връх на оръжието му се е забол по-силно. — Къде са сестра ми и Егвийн? Какво си им направила?
Най-ужасяващото за Мин бе, че той дори не повиши тон и не вложи в гласа си никакво чувство. Гласът му звучеше само уморено, по-уморено от всеки глас, който беше чувала.
Гласът на Сюан прозвуча почти толкова уморено.
— Последното, което научих за тях, е, че са живи и здрави. Но не мога да кажа къде са. Или би предпочел да са тук, сред тази лудост?
— Никакви айезседайски игри на думички — каза той тихо. — Кажи ми къде са били, веднага, за да се уверя, че казваш истината.
— В Иллиан — отвърна без колебание Сюан. — В самия град. Там се учеха при една Айез Седай на име Мара Томанес. Би трябвало все още да са там.
— Значи не са в Тийр — промърмори той. И внезапно добави: — Твърдят, че си Мраколюбка. Ще рече Черна Аджа, нали?
— Ако наистина вярваш в това — отвърна спокойно Сюан, — отрежи ми главата.
Мин едва не изпищя, когато кокалчетата на десницата му побеляха около дръжката на меча. Тя се пресегна бавно и докосна изпънатата му китка — съвсем лекичко, за да не си помисли, че се опитва да направи нещо друго освен само да го докосне. Все едно че пипна камък.
— Гавин, ти ме познаваш. Не би могъл да си помислиш, че ще помагам на Черната Аджа. — Очите му не се отклониха от лицето на Сюан, нито примигнаха. — Гавин, Елейн поддържа и нея, и всичко, което тя прави. Твоята собствена сестра, Гавин. — Ръката му все още беше като камък. — Егвийн също й вярва, Гавин. — Китката му под пръстите й трепна. — Кълна се, Гавин. Егвийн й вярва.
Очите му я стрелнаха, после отново се върнаха на Сюан.
— Защо да не те хвана за врата и да не те предам? Кажи ми една причина.
Сюан срещна погледа му много по-спокойно от Мин.
— Би могъл да го направиш и предполагам, че съпротивата ми няма да ти създаде повече грижи, отколкото някое коте. До вчера бях една от най-могъщите жени в света. Може би най-могъщата. Крале и кралици идваха, ако пожелаех да ги извикам, дори да мразят Кулата и всичко, зад което стои тя. А днес… боя се, че довечера няма да намеря какво да ям и че ще се наложи да спя под някой храст. Само за един ден бях принизена от положението на най-силната жена в света до такава, която в най-добрия случай може да се надява да намери някоя ферма, в която да си изкарва къшея хляб. Каквото и да си мислиш, че съм направила, не е ли това достатъчно наказание?
— Може би — каза Гавин след дълга пауза и Мин облекчено въздъхна, след като той плавно прибра меча в ножницата. — Но не за това ще ви пусна. Елайда все пак би могла да ти вземе главата, а аз не искам да допусна това. Искам това, което знаеш, да остане там, ако ми потрябва.
— Гавин — каза Мин, — ела с нас. — Един обучен от Стражници боец можеше да се окаже полезен в дните, които ги чакаха. — Така винаги ще ти е подръка, за да отговаря на въпросите ти. — Сюан я стрелна с очи, без да изпуска от поглед Гавин, но не бе много възмутена. Мин продължи: — Гавин, Егвийн и Елейн й вярват. Не можеш ли и ти да повярваш?
— Не искай повече от онова, което мога да дам — отвърна той тихо. — Ще ви заведа до най-близката порта. Без мен изобщо не бихте могли да се измъкнете. Това е всичко, което мога да направя, Мин, а и то е много повече от това, което би трябвало да направя. Разпоредено е да бъдеш задържана, знаеш ли това? — Той пак погледна Сюан. — Ако нещо ги сполети — каза й той със същото безизразно лице, — Егвийн или сестра ми, ще те намеря, където и да си се скрила, и ще се погрижа същото да сполети и теб. — И внезапно се отдалечи от тях, спря и скръсти ръце, извърнал глава настрани, сякаш не можеше да понася повече да ги гледа.