Офицерът извърна глава към караулката и един от гвардейците изтича вътре и се върна с писалищна дъска и разтопен червен восък в месингова чашка. Гавин даде знак на войника да придържа дъската и енергично написа нещо.
— Това ще ви позволи да преминете през стражите на моста — каза той, капна от червения восък под подписа си, после притисна здраво в него пръстена с личния си герб.
— Ти си убил Кулин? — каза Сюан с тон, отговарящ на доскорошния й сан. — И Хамар?
Сърцето на Мин замря. „Успокой се, Сюан! Спомни си коя си сега и се успокой!“
Гавин се извърна рязко към трите жени, очите му бяха като сини пламъци.
— Да — изхриптя той. — Те бяха мои приятели и аз ги ценях, но застанаха на страната на… на Сюан Санче и аз трябваше да… — Внезапно той тикна листа, който бе подпечатал, в ръката на Мин. — Тръгвайте! Тръгвайте преди да съм си променил решението! — И плесна конете им по задниците. — Тръгвайте!
Излязоха през портите. Огромният площад пред Кулата беше празен, улиците около него също. Тропотът на копитата по паважа отекваше кухо. Онези, които все още не бяха напуснали града, се криеха.
Мин огледа листа на Гавин. Върху дебелото парче засъхващ червен восък се открояваше фигура на връхлитащ глиган.
— Тук се казва, че имаме разрешение да напуснем. Можем да го използваме не само на мостовете, но и за да се качим на някой кораб. — Изглеждаше благоразумно, че никой не знаеше накъде тръгват, дори и Гавин. Всъщност тя не допускаше, че би могъл да си промени решението, но той беше крехък младеж, готов да се прекърши при погрешен удар.
— Идеята може би не е лоша — каза Леане. — Винаги съм си мислила, че Галад е по-опасният от двамата, но вече не съм сигурна. Хамар и Кулин… — Тя потръпна. — Един кораб би ни отвел по-надалече и по-бързо от тези коне.
Сюан поклати глава.
— Повечето от избягалите Айез Седай със сигурност трябва да са прехвърлили мостовете. Това е най-бързият път извън града в случай, че някой те гони, по-бърз, отколкото да чакаш екипажа на някой кораб да се накани да тръгне. Трябва да остана близо до Тар Валон, ако смятам да ги събирам.
— Те няма да те последват — изрече Леане монотонно и многозначително. — Нямаш повече никакви права над шарфа, нито дори над шала и пръстена.
— Може и да не нося повече шарфа — отвърна Сюан също така многозначително, — но все още знам как да подготвя един екипаж за бурята. И след като не мога да нося шарфа, трябва да се погрижа да изберат на мое място подходящата жена. Няма да позволя Елайда да ми се измъкне, наричайки себе си Амирлин. Трябва да бъде някоя могъща в Силата, някоя, която вижда нещата право.
— Значи смяташ да продължиш да помагаш на този… този Дракон? — сопна се Леане.
— А какво друго ми остава? Да се свия на кълбо и да умра?
Леане потръпна, сякаш я бяха ударили през лицето, и дълго време трите продължиха да яздят безмълвно. Приказните здания наоколо, като изваяни от вятъра планински стръмнини, морски вълни и птичи ята, надвисваха над главите им ужасяващо при липсата на хора по улиците. Единствено някакъв самотник притича от един ъгъл пред тях и започна да се промъква от праг на праг, но появата му не намали чувството за празнота, а само го подсили.
— Какво друго можем да правим? — каза по едно време Леане. — Чувствам се толкова… празна. Празна.
— Намери нещо, с което да запълниш празнотата — отвърна й Сюан твърдо. — Каквото и да е. Готви за гладните, грижи се за болните, намери си мъж и му напълни къщата с деца. Колкото до мен, смятам да се погрижа Елайда да не се измъкне след всичко това. Бих могла почти да й простя, ако наистина е повярвала, че съм застрашавала Кулата. Почти. Но тя беше изпълнена със завист още от деня, в който бях издигната за Амирлин вместо нея. Това я тласка повече от всичко друго и тъкмо заради това смятам да я стъпча. Ето това ме изпълва мен, Леане. Това, както и фактът, че Ранд ал-Тор не трябва да попада в нейните ръце.
— Може би това ще е достатъчно. — Гласът на жената с медния загар прозвуча неуверено, но тя се изправи. Контрастът между явната й опитност и колебливата стойка на Сюан върху по-ниската кобила я правеше да изглежда сякаш тя е водачката. — Но как бихме могли да започнем? Разполагаме с три коня, дрехите на гърбовете ни и това, което Мин има в кесията си. Едва ли ще стигне, за да предизвикаме Кулата.
— Радвам се, че не избра мъжа и къщата. Ще намерим и други. — Сюан направи гримаса. — Ще намерим избягалите Айез Седай. Ще намерим каквото ни трябва. Може да се окаже, че имаме повече, отколкото си мислиш, Леане. Мин, какво пише в пропуска? Споменава ли се за три жени? Какво? Бързо, момиче.