Кейле гледаше след нея с неразгадаемо изражение, после рязко се обърна към Мат, който в този момент тъкмо се канеше да се скатае някъде.
— Малцина са ми отказвали предложение веднъж, камо ли два пъти. Ти да внимаваш да не си го сложа на ума, че да направя нещо за това. — Засмя се, пресегна се и го ощипа по бузата с дебелите си пръсти така здраво, че той присви очи от болка, след което се обърна към Ранд. — Кажи му, милорд Дракон. Имам чувството, че на тебе по̀ ти е ясно колко опасно е да пренебрегнеш една жена. Онова айилско момиче, което те следва навсякъде и те гледа толкова сърдито например. Чувам, че принадлежиш на друга. Може пък да се чувства пренебрегната.
— Съмнявам се, госпожо — отвърна сухо той. — Авиенда ще забие нож в ребрата ми, ако повярва, че съм си помислил за нея по този начин.
Огромната жена се разсмя гръмовно. Мат трепна, щом тя отново посегна към него, но този път тя само го потупа по бузата, която преди малко бе ощипала.
— Видя ли, драги ми господине? Пренебрегнеш ли предложение на някоя жена, може нищо да не си помисли, но може и… — тя махна с ръка, все едно че забива шиш — може и ножът. Урок, който всеки мъж може да научи. А, милорд Дракон? — Задавена от смях, тя се затича да види дали мъжете са се погрижили за мулетата.
Мат разтри бузата си и промърмори:
— Те всички са луди. — И тръгна нанякъде. Но така и не престана да задиря Изендре.
И така продължи единадесет дни и на дванадесетия. На два пъти се натъкнаха на други стоянки — груби каменни постройки също като стоянката Имре, разположени за лесна отбрана на стръмния скат на някой рид. При едната намериха повече от триста овце и пастири, които се слисаха от това, което разбраха за Ранд, не по-малко, отколкото че в Триделната земя са се появили тролоци. Другата се оказа празна; не нападната, а просто никой не я използваше. На няколко пъти Ранд забеляза в далечината кози, овце или дребни говеда със светла козина и дълги рога. Авиенда му обясни, че стадата принадлежали на околните твърдини на септи, но той не видя хора, както и никакви постройки, заслужаващи названието твърдина.
Течеше дванадесетият ден, плътните колони на Джиндо и Шайдо се точеха от двете страни на групата на Мъдрите, фургоните на амбулантите се поклащаха край тях, Кейле и Натаил се караха, а Изендре все така поглеждаше към Ранд, седнала в скута на Кадийр.
— …та така — довърши обяснението си Авиенда. — Би трябвало вече да си разбрал за надзорницата на покрива.
— Не съвсем — призна Ранд. Осъзна, че от известно време беше слушал само звука на гласа й, не думите. — Но не се съмнявам, че действа безупречно.
Тя го изгледа гневно.
— Когато се ожениш — рече айилката със стиснати устни, — с Драконите по ръцете ти, доказващи кръвта ти, ще следваш ли тази кръв, или ще настоиш да притежаваш всичко освен роклята, в която е облечена жена ти, като някой дивак влагоземец?
— Нещата изобщо не стоят така — възрази той — и всяка жена там, откъдето идвам, би счупила главата на мъж, който би си въобразил подобно нещо. Все едно, не смяташ ли, че това трябва да се уреди между мен и тази, за която аз реша да се оженя?
Тя се навъси още повече.
За негово облекчение, Руарк се приближи тичешком от челото на колоната.
— Пристигнахме — обяви с усмивка айилецът. — Твърдината Студени скали.
Глава 49
Твърдината Студени скали
Ранд се огледа намръщен. На миля пред тях се изправяше група високи ридове, или може би само един рид, насечен от процепи. Наляво от него земята се простираше на кръпки жилава трева и безжизнени трънливи храсти и ниски дървета. Надясно теренът беше същият, само дето напуканата жълтеникава глина се простираше по-плоска и планините изглеждаха по-близки. Можеше да мине за всяко друго място в Пустошта, което бе видял, откакто напуснаха Чайендейр.
— Къде е? — попита той.
Руарк хвърли поглед към Авиенда, която гледаше Ранд така, сякаш си е изгубил ума.
— Ела. Нека собствените ти очи ти покажат Студените скали. — Вождът на клана свали шуфата на раменете си; обърна се и затича гологлав напред към прорязаната скална стена.
Шайдо вече бяха спрели и сновяха насам-натам, подготвяйки се да разпънат шатрите си. Хейрн и Джиндо поеха тичешком след Руарк, откривайки лицата си, а Девите, придружаващи амбулантите, се развикаха към коларите да подкарат впряговете си по-бързо и да ги догонят. Една от светлокосите Мъдри вдигна полите си до колене и се затича да се присъедини към Руарк — трябваше да е Амис, Баир със сигурност не можеше да се движи толкова пъргаво — но останалите Мъдри продължиха с обичайната скорост. За миг Моарейн сякаш реши да тръгне към Ранд, но се поколеба и заспори за нещо с една от другите Мъдри. Накрая Айез Седай подкара бялата си кобила зад сивата на Егвийн и черния жребец на Лан, малко пред облечените в бели роби гай-шайн, които теглеха след себе си товарните мулета.