Руарк и Хейрн забавиха ход, Куладин също. Бяха затъкнали копията през ремъците на гърбовете си. Амис тичаше напред и се смееше като момиче, докато мъжете продължиха тържествения си ход по дъното на оградения от множеството каньон. Виковете на жените от твърдината ехтяха във въздуха, почти заглушавайки дрънченето на котлите. Ранд ги последва, по указанията на Авиенда. Мат имаше вид на човек, готов всеки момент да обърне коня си и да препусне обратно.
В дъното на каньона стената се надвесваше над дълбока тъмна кухина. Слънцето никога не досягаше задната й страна, така му беше казала Авиенда, и скалите тук — винаги студени — даваха името на твърдината. Амис застана до една жена на върха на широка сива канара, изравнена като платформа.
Втората жена, по-тънка, със стегната с шарф жълта коса, падаща волно под кръста й, изглеждаше по-стара от Амис, но в същото време много по-обаятелна. Беше облечена също като Амис, с кафяв шал на раменете, с пищни гердани и гривни от сребро и слонова кост. Това беше Лиан, надзорницата на покрива на твърдината Студени скали.
Виковете заглъхнаха, когато Руарк се спря пред канарата, на една крачка пред Хейрн и Куладин.
— Моля позволение да вляза в твърдината ви, надзорнице на покрива — обяви той с висок кънтящ глас.
— Имаш позволението ми, вожде на клана — отвърна официално и също така кънтящо жълтокосата жена. И с усмивка добави с много по-топъл глас: — Заслон на сърцето ми, винаги ще имаш моето позволение.
— Дълбоки благодарности, надзорнице на покрива на сърцето ми. — Това също така не прозвуча съвсем официално.
Хейрн пристъпи напред.
— Надзорнице на покрива, моля позволението ви да вляза под вашия покрив.
— Имаш позволението ми, Хейрн — отвърна Лиан на набития мъж. — Под моя покрив има вода и сянка за теб. Септата Джиндо винаги е добре дошла тук.
— Дълбоки благодарности, надзорнице на покрива. — Хейрн потупа Руарк по рамото и отиде да се присъедини към хората си; айилската церемония беше кратка, както изглеждаше, и по същество.
Пристъпвайки наперено. Куладин се изравни с Руарк.
— Моля позволение да вляза във вашата твърдина, надзорнице на покрива.
Лиан примигна и го изгледа навъсено. Зад Ранд се надигна ропот, глухо бръмчене от стотици гърла. Изведнъж във въздуха надвисна усещане за опасност. Мат със сигурност също го почувства, защото опипа копието си и се извърна, за да види какво прави айилската маса отзад.
— Какво има? — попита тихо Ранд през рамо. — Тя защо не каже нещо?
— Той я помоли така, сякаш е вожд на клан — прошепна невярващо Авиенда. — Този човек наистина е глупак. Трябва да е луд! Ако тя му откаже, това ще означава беда с Шайдо, а тя би могла да откаже при такова оскърбление. Няма да е кръвна вражда — той не е вожд на клана им, колкото и да се перчи — но беда. — Пое си дъх и гласът й стана по-рязък. — Не ме слушаш, нали? Не ме слушаш! Тя можеше да откаже позволение дори на Руарк и тогава той трябваше да напусне. Това би разцепило клана, но е в нейната власт. Тя може да откаже дори на Оня, що иде със Зората, Ранд ал-Тор. При нас жените не са лишени от власт, не като вашите влагоземски жени, които трябва да са или кралици, или благороднички, или да танцуват на някой мъж, ако искат да ядат!
Той леко поклати глава. Всеки път, когато се наканеше да се укори за това, колко малко е научил за айилците, Авиенда му напомняше колко малко знае и тя за всеки друг, който не е айилец.
— Някой ден бих искал да те представя на Женския кръг в Емондово поле. Ще бъде… интересно… да чуя как им обясняваш колко безсилни са те. Може би и те ще ти обяснят някои неща.