— Имаш моето позволение… — започна Лиан, а Куладин се усмихна и се изпъчи още повече — …да пристъпиш под покрива ми. Вода и сянка ще се намерят и за теб. — Макар и приглушени, ахванията от стотиците усти вдигнаха порядъчен шум.
Огненокосият мъж трепна като ударен и лицето му почервеня от гняв. Изглежда, не можеше да реши какво да прави. Пристъпи предизвикателно една крачка към Лиан и Амис и стисна ръцете си, сякаш се мъчеше да се сдържи да не посегне към копията, а после рязко се обърна и закрачи назад, поглеждайки яростно насам-натам, да не би някой да посмее да каже нещо. И изведнъж се спря пред Ранд и го изгледа. Горящи въглени нямаше да са по-горещи от сините му очи.
— Като човек без приятели и самотник — прошепна Авиенда. — Тя го посрещна като просяк. Най-тежката обида за него самия, но не и за Шайдо. — Изведнъж тя така сръга Ранд с юмрук в ребрата, че той изпъшка. — Живо, влагоземецо. В теб има толкова чест, колкото поставих в ръцете ти. Сега всички ще разберат, че аз съм те учила! Хайде!
Той преметна крак, смъкна се от гърба на Джейде-ен и пристъпи до Руарк. „Аз не съм айилец. Не ги разбирам и не мога да си позволя да ги заобичам прекалено. Не мога.“
Никой от останалите мъже не го направи, но той се поклони пред Лиан — с това бе отрасъл.
— Надзорнице на покрива, моля за позволение да вляза под вашия покрив. — Чу как дъхът на Авиенда секна. Очакваха да каже другото нещо, онова, което беше казал Руарк. Очите на вожда се присвиха тревожно, той погледна към жена си и после към Куладин, чието зачервено лице се изкриви в презрителна усмивка. Тихият ропот на тълпата прозвуча озадачено.
Надзорницата на покрива изгледа Ранд дори още по-строго от Куладин — молещият със сигурност не носеше дрехи на айилец. Погледна въпросително Амис и тя кимна.
— Такава скромност — промълви бавно Лиан — е забележителна за един мъж. Мъжете рядко знаят къде да я намерят. — Тя прихвана кафявите си поли и присви тромаво коляно в реверанс — това нещо айилските жени не правеха, — но все пак реверанс, в отговор на поклона му. — Кар-а-карн има позволението ми да влезе в моята твърдина. За вожда на вождовете винаги ще има вода и сянка в Студени скали.
Последва нова вълна от оглушителни викове от страна на жените сред тълпата, но дали заради него, или заради самата церемония, Ранд не разбра. Куладин се спря да го изгледа с безмилостна омраза, след което закрачи назад и грубо се отри в Авиенда, докато тя слизаше тромаво от пъстрия жребец. После бързо се стопи сред множеството.
— Пази си гърба от този човек, Ранд — промълви Мат. — Сериозно ти казвам.
— Всички ми го казват — отвърна Ранд. Междувременно амбулантите се подготвяха за търговията в средата на каньона, а Моарейн и останалите Мъдри тъкмо пристигаха, сподирени от редки викове и дрънчене на котли, но олелията нямаше нищо общо с влизането на Руарк. — Той ми е последната грижа. — Не айилците бяха опасни за него. „Моарейн от едната страна и Ланфеар от другата. От това нещо по-опасно може ли да има?“ Тази мисъл беше почти достатъчна, за да го разсмее.
Амис и Лиан вече бяха слезли и за изненада на Ранд Руарк беше прегърнал и двете през кръста. И двете бяха високи, каквито, изглежда, бяха повечето айилки, но нито една от двете не стигаше по-високо от рамото на вожда.
— Запознах те с жена ми Амис — обърна се той към Ранд. — Сега трябва да те представя на жена ми Лиан.
Ранд зяпна. След като Авиенда му беше казала, че надзорницата на покрива в Студени скали е жената на Руарк на име Лиан, той беше сигурен, че не е разбрал правилно в Чайендейр всичките тези „заслон на сърцето ми“ между айилеца и Амис. А и тогава си имаше други грижи. Но това сега…
— И двете ли? — заекна Мат. — Светлина! Две! О, да ме изгори дано! Той е най-щастливият мъж в света или най-големият глупак от сътворението насам!
— Помислих си — каза намръщен Руарк, — че Авиенда те е научила на нашите обичаи. Изглежда, пропуска много неща.
Лиан се наведе до своя съпруг — до техния съпруг — и вдигна вежди към Амис, която каза сухо:
— Тя ни се стори най-подходящата да му обясни това, което трябва да знае. И беше нещо, което да я задържа да не избяга пак при Девите, когато й обърнем гръб за малко. Но сега, както изглежда, несъмнено ще се наложи да се поразходя дълго с нея в някое по-тихо място. Несъмнено го е учила на девиче гукане или как се дои гущерът гара.
Авиенда леко се изчерви и отметна раздразнено глава; тъмно-червеникавата й коса беше пораснала над ушите, достатъчно дълга, за да се люшне.
— Имаше по-важни неща да му говоря, отколкото браковете. Все едно, този човек изобщо не слуша.