— Не разбирам какво толкова съм ти направил — рече той тихо. Даваше си пълна сметка за близостта на Мелайне от другата му страна, която привидно беше погълната от тихата си беседа със Сеана. Баир от време на време вметваше по някоя дума, но на него му се стори, че и тя надава ухо да чуят какво си говорят. — Но ако толкова мразиш да си ми учителка, не е нужно да го правиш. Просто ми изскочи от устата. Сигурен съм, че Руарк или Мъдрите ще намерят някоя друга. — Мъдрите със сигурност щяха да намерят, ако се отървеше от шпионката им.
— Нищо не си ми направил. — Тя почти се озъби, което очевидно трябваше да мине за усмивка. — И никога няма да го направиш. Можеш да се излегнеш както ти е най-удобно за ядене и да си говориш с хората около теб. С изключение на ония от нас, които сме длъжни да ти обясняваме, вместо също да се храним, разбира се. — Мат погледна Ранд и завъртя очи: явно изпитваше облекчение, че това му е спестено. — Освен ако не си принуден да се обърнеш към точно определен човек, за да го поучаваш например. Храната взимай с дясната си ръка — освен ако не трябва да се облегнеш на десния лакът — и…
Беше си изтезание, а тя, изглежда, изпитваше удоволствие от това. Айилците май се подсигуряваха добре, като си даваха подаръци. Може би ако й дадеше подарък…
— …после всички малко ще си поговорят, след като свърши храненето, освен един от нас, който трябва да обяснява, и…
„Подкуп.“ Не изглеждаше много честно да му се налага да подкупва някой, който го шпионира, но ако тя продължаваше по същия начин, може би щеше да си струва, за да си спечели малко спокойствие.
Когато храната бе изнесена и им поднесоха сребърни чаши с черно вино, Баир прикова Авиенда с мрачен поглед и тя замълча нацупено. Егвийн се изправи на колене, пресегна се над Мат и я потупа, но това не помогна. Егвийн го изгледа осъдително — или беше разбрала какво си мисли, или смяташе, че Авиенда се е нацупила по негова вина.
Руарк измъкна късостволата си лула и кесия с табак, натъпка добре чашката й и после подаде кожената кесия на Мат, който също беше извадил лулата си със сребърен мундщук.
— Някои са взели новината за теб присърце, Ранд ал-Тор, и при това бързо, както изглежда. Лиан ми казва, че е получила вест, че Джеран, вождът на клана Шаарад Айил, и Баел, на Гошиен, вече са пристигнали в Алкаир Дал. Ерим, на Чарийн, също е на път. — Той остави една стройна жена гай-шайн да запали лулата му с горяща клонка. По начина, по който се движеше, с по-различна грация от останалите мъже и жени в бели роби, Ранд реши, че съвсем доскоро е била Дева на копието. Зачуди се колко ли й остава до края на нейната година и един ден служба, в послушание и покорство.
Мат се ухили на жената, докато тя се навеждаше да запали лулата му; в зеленоокия поглед, който тя му върна от дълбините на качулката си, липсваше каквото и да било покорство. Раздразнен, той се обърна по корем и от лулата му заизлиза тънка синя струйка дим. Жалко, че не забеляза удовлетворението, изписало се на лицето й, нито как то се заличи, когато Амис я изгледа строго и зеленооката млада жена излезе засрамена. А Авиенда се намръщи след излизащата гай-шайн така, както госпожа ал-Вийр би изгледала някой, който се е изплюл на пода. Странни хора. Егвийн, доколкото Ранд забеляза, беше единствената от всички присъстващи, която изпита някакво съчувствие.
— Гошиен и Шаарад — промърмори той над чашата си. Руарк му беше казал, че всеки вожд на клан ще доведе воини в Златната купа, както и всеки вожд на септа. Това вероятно означаваше по около хиляда от всеки клан. Дванадесет клана. Дванадесет хиляди мъже и Деви, всички обвързани от странната си „чест“ и готови да затанцуват копията само при кихването на някоя котка. А може би и повече, тъй като щеше да има панаир. Той вдигна очи. — Те имат кръвна вражда, нали? — Руарк и Лан кимнаха. — Знам, че ми каза, че при Алкаир Дал се поддържа нещо като Мира на Руйдийн, Руарк. Но сам видях колко успя да задържи мирът Куладин и Шайдо. Може би ще е по-добре да тръгна за там веднага. Ако Гошиен и Шаарад започнат да се бият… това би могло да се разпространи. Искам всички айилци зад себе си, Руарк.
— Гошиените не са Шайдо — намеси се рязко Мелайне и разтърси огнената си коса.
— Нито Шаарад. — Гласчето на Биар беше по-тънко от това на младо девойче, но не по-малко решително. — Джеран и Баел могат и да се опитат да се избият преди да са се върнали в твърдините си, но не и при Алкаир Дал.