— Но всичко това не дава отговор на въпросите на Ранд ал-Тор — каза Руарк. — Ако отидеш в Алкаир Дал преди да е пристигнал някой от вождовете на кланове, онези, които не са дошли, ще загубят чест. Няма да е никак добре да обявиш, че ти си Кар-а-карн, отнемайки честта на мъже, които ще призовеш да те последват. Някои ги чака дълъг път. Един месец, и всички ще бъдат в Алкаир Дал.
— По-малко — каза Сеане и поклати енергично глава. — На два пъти влизах в сънищата на Алсера и тя твърди, че Бруан е решил да пробяга целия път от твърдта Шиаги. По-малко от месец.
— Един месец преди да тръгнеш оттук, за да сме наясно — обърна се Руарк към Ранд. — После три дни до Алкаир Дал. Най-много четири. Дотогава всички ще са се събрали.
Един месец. Той потри брадичката си. Твърде дълго. Твърде дълго, а избор нямаше. В сказанията нещата винаги ставаха така, както ги замисляше героят, и като че ли точно тогава, когато искаше да станат. В истинския живот рядко ставаше така, дори при тавирен с пророчество, което уж работи за него. В истинския живот всичко беше трошица надежда и късмет да намериш половин самун, когато ти е нужен цял. Част от плана му предполагаше да следва пътя, който се беше надявал. Най-опасната част.
Моарейн, изтегната между Лан и Амис, отпиваше лениво от виното си с притворени очи, сякаш полузаспала, Той не го вярваше. Тя виждаше всичко и чуваше всичко. Но сега не можеше да каже нищо, което тя да не чуе.
— Колцина ще се възпротивят, Руарк? Или ще ми се противопоставят? Ти ми намекна, но не ми каза точно.
— За това не мога да съм сигурен — отвърна вождът на клана, без да вади лулата от устата си. — Когато покажеш Драконите, те ще те познаят. Никой не може да уподоби лъжливо Драконите на Руйдийн. — Дали очите на Моарейн не потрепнаха? — Ти си предреченият. Аз ще те подкрепя, и Бруан със сигурност, както и Деарик, на Рейн Айил. Останалите? Севанна, жената на Суладрик, ще доведе Шайдо, тъй като кланът няма вожд. Тя е твърде млада за надзорница на покрив на твърдина и несъмнено е недоволна, че ще има само един покрив, а не цяла твърд, когато някой бъде избран на мястото на Суладрик. И е също толкова лукава и неблагонадеждна, колкото всеки Шайдо. Но дори тя да не създаде неприятности, знаеш, че Куладин ще го направи. Той се държи като вожд на клан и някои Шайдо може да го последват, въпреки че не е влизал в Руйдийн. Шайдо са достатъчно глупави, за да го направят. Хан, на Томанеле, може да тръгне във всяка посока. Трудно е да го разбереш и да се разбереш с него, той е сприхав мъж…
— А нима има други? — тихо промърмори Лиан.
Амис прикри усмивката си с шепа, а сестрожената й невинно сведе лице над чашата си.
— Та както казвах — продължи Руарк, поглеждайки намръщено ту едната, ту другата си жена — за това нещо не мога да съм сигурен. Повечето ще те последват. Може би всички. Навярно дори Шайдо. Очаквали сме три хиляди години мъжа, който носи двата Дракона. Когато покажеш ръцете си, никой няма да се усъмни, че ти си този, който трябва да ни обедини. — И да ги прекърши; но това той не изрече. — Въпросът е как ще решат да реагират. — Той почука замислено зъбите си с лулата. — Ти няма да склониш да се облечеш в кадин-сор, нали?
— И да им покажа какво, Руарк? Да се правя на айилец? Все едно да облечете Мат като айилец. — Мат се задави с лулата си. — Няма да се преструвам. Аз съм това, което съм; трябва да ме приемат такъв, какъвто съм. — Ранд вдигна юмруци и ръкавите му се смъкнаха достатъчно, за да оголят главите със златните люспи на китките му. — Това ме доказва. Ако то не е достатъчно, тогава нищо не е.
— Накъде смяташ да „поведеш отново копия за бран“? — попита внезапно Моарейн и Мат отново се задави, извади лулата от устата си и я зяпна. Тъмните й очи вече не бяха притворени.
Юмруците на Ранд се свиха, докато кокалчетата му не изпукаха. Да се опитва да се държи хитро с нея беше опасно, трябваше отдавна да го е разбрал. Тя помнеше всяка дума, която бе чула, запечатваше си я някъде, подреждаше я и я проучваше, докато не разбере какво точно означава.
Той бавно се изправи. Всички го гледаха. Егвийн се намръщи още по-тревожно от Мат, но айилците просто го гледаха. Приказките за война не ги притесняваха. Руарк изглеждаше… готов. А лицето на Моарейн беше самото вледенено спокойствие.
— Моля да ме извините — каза той. — Ще изляза да се поразходя.
Авиенда се изправи на колене, а Егвийн стана, но никоя не го последва.
Глава 50
Капани
Ранд застана на застланата с камък пътека между жълтата тухлена къща и терасираната зеленчукова градина и се загледа надолу към каньона. Гъсти следобедни сенки бяха обгърнали дъното на долината. Ако можеше да повярва на Моарейн, че няма да го връчи на Кулата вързан на каишка… но не се съмняваше, че тя би го направила. Тази жена беше в състояние бик да вкара през миша дупка, без той изобщо да усети. Но и той можеше да я използва. „Светлина, с нищо не сьм по-добър от нея. Да използвам айилците. Да използвам Моарейн. Само ако можех да й се доверя.“