Той се заспуска надолу по пътеките. Всички те бяха тесни, застлани с дребни камъни, а някои от по-стръмните бяха изсечени в скалата. Глухо ечаха чукове, биещи от няколко ковачници. Не всички постройки служеха за къщи. През една отворена врата той зърна няколко жени, работещи на станове, друга показваше вътрешността на ковачница за сребърни изделия, в която жена се трудеше с малки чукове и длета, в трета мъж се бе навел над грънчарско колело, а тухлените пещи зад него бълваха жар. Мъже и момчета, до най-малките — всички бяха облечени в кадин-сор, палтото и бричовете със сиво-кафяви цветове, но често се долавяха леки различия във външния вид между воините и занаятчиите, с малкия нож на колана или изобщо без такъв, може би шуфа, но без вървящото с нея черно було. И все пак, докато гледаше как ковачът вдига току-що изкованото дълго една стъпка острие на копие, Ранд не се съмняваше, че може да го използва със същата лекота, е каквато го е изработил.
Пътеките не бяха задръстени от хора, но се мяркаха достатъчно обитатели. Засмени, тичащи насам-натам, увлечени от игри деца, като момиченцата държаха копия-играчки не по-рядко, отколкото куклички. Гай-шайн, понесли на главите си големи глинени делви с вода или плевящи зеленчуковите градини, често под указанията на някое десет-дванадесетгодишно дете. Мъже и жени, шетащи по своите ежедневни работи, в повечето случаи не по-различни от това, което можеше да се види и в Емондово поле — било да преметат пред входната врата или да закърпят тухлена стена. Децата рядко го поглеждаха въпреки червеното му сетре и ботушите с високи подметки, а гай-шайн бяха така улисани в задълженията си, че той не беше сигурен дали изобщо го забелязват. Но занаятчиите и воините го поглеждаха умислено, с някаква колеблива симпатия.
Много малки момчета тичаха босоноги и облечени в роби, досущ като облеклото на гай-шайн, но не бели, а с цвета на кадин-сор. Най-малките момичета също бяха с боси крака и в къси роклички, които рядко стигаха по-долу от коленете. Едно нещо привлече погледа му: някъде докъм дванадесетгодишна възраст косите на всички момиченца бяха прибрани на две плитки над всяко ухо, заплетени с ярки панделки. Точно както Егвийн беше носила своите. Сигурно беше някакво съвпадение. Навярно причината да ги махне беше, че айилките й бяха обяснили, че така си прибират косата само малките момиченца. Все едно, глупаво беше сега да мисли точно за това. Точно в този момент трябваше да се разбере с една определена жена. Авиенда.
В дъното на каньона амбулантите въртяха оживена търговия с хората, трупащи се около покритите с платнища фургони — във всеки случай поне водачите и Кейле, днес наметнала син дантелен шал. Кадийр седеше на едно обърнато буре в сянката на белия си фургон, облечен в кремаво сетре, и бършеше лицето си, без да прави никакви усилия да продаде каквото и да било. Той изгледа Ранд и понечи да стане, но се отказа. Изендре не се мяркаше никаква, но за изненада на Ранд Натаил сновеше наоколо, следван от рояк хлапета, привлечени от пъстроцветното му наметало. Очевидно привличането на нова и по-голяма публика го беше отвлякло от стана на Шайдо. Или може би Кейле не желаеше да го изпуска от очи. Колкото и да беше залисана в търговията си, тя намираше време да попоглежда навъсено към веселчуна.
Ранд отбягна фургоните. Поразпита айилците и разбра, че всеки от Джиндо е отседнал под покрива на своето бойно общество тук, в Студени скали. Покривът на Девите се намираше на половината дължина нагоре по все още ярко осветената от слънцето източна страна на каньона и представляваше правоъгълник от сив камък със зелена градина за покрив, несъмнено по-просторен отвътре, отколкото изглеждаше отвън. Две Деви, приклекнали до вратата с копия и кожени щитове, му отказаха достъп, развеселени и същевременно изненадани, че мъж иска да влезе вътре, но едната все пак се съгласи да предаде молбата му.
След няколко минути навън излязоха Деви от Джиндо и Девет долини, които бяха ходили до Камъка. След тях — и всички останали Деви от септата Девет долини в Студени скали. Запълниха пътеката от двете страни и се покатериха на покрива-градина, където наклякаха между лехите да гледат, ухилени, сякаш очакваха някакво забавление. Гай-шайн, мъже, както и жени, зашетаха да им поднесат малки чашки с тъмен чай; каквито и правила да задържаха мъжете извън Покрива на Девите, те явно не засягаха мъжете гай-шайн.