Ранд пое шуфата от Руарк и веднага я пусна. Един силует с криле на прилеп възви през лунния кръг, спусна се от отсрещната страна на каньона и се скри в сенките.
— Те търсят мен. Нека видят лицето ми. — Силата го пронизваше; мечът в ръката му засия и се превърна в малко слънце. — Не могат да ме намерят, ако не знаят къде съм. — И със смях се затича надолу, към ека на битката.
Мат измъкна копието си от гърдите на един тролок с глиганска муцуна и приклекна. „Огън да го изгори Ранд!“ Ни една от сенките, които виждаше да се движат, не беше достатъчно голяма за тролок. „Все ме натиква в тези проклети неща!“ Ранените наоколо стенеха глухо. Сенчест силует, за който той реши, че трябва да е Моарейн, коленичи до един паднал айилец. Огнените топки, които тя мяташе, бяха впечатляващи почти колкото меча на Ранд, от който изхвърчаха огнени стрели. Мечът все още светеше и кръг от огън обкръжаваше приятеля му. „Трябваше да си остана аз под одеялата. Не стига че е ужасно студено, ами всичко това няма нищо общо с мен!“ Стекоха се още айилци, жени се втурнаха да помагат на ранените. Някои от жените носеха копия — сигурно не можеха да се бият, но след като битката беше в тяхната твърдина, не можеха да останат да гледат.
До него се спря една Дева и свали булото си. Сред лунните сенки не можа да различи лицето й.
— Добре танцуваш с копието, комарджийо. Странни дни идат, щом тролоци се появиха и в Студени води. — Тя хвърли поглед към сенчестия силует, който може би принадлежеше на Моарейн. — Сигурно щяха да пробият, ако ги нямаше Айез Седай.
— Те само нямаше да стигнат — отвърна той, без да се замисли. — Трябваше да отвлекат вниманието насам. — „За да могат драгхарите да достигнат безпрепятствено Ранд?“
— Мисля, че си прав — каза тя замислено. — Ти да не си водач в битки сред влагоземците?
Той съжали, че си е отворил устата.
— Просто съм чел много — промърмори Мат и й обърна гръб. Проклетите му късчета чужда памет. Може би амбулантите най-после щяха да се наканят да си тръгнат.
Когато спря до фургоните обаче, не можа да намери нито Кейле, нито Кадийр. Всички кочияши се бяха скупчили и си подаваха припряно кани с нещо, което намирисваше на ракията, която продаваха, и мърмореха така възбудено, сякаш тролоците бяха преминали на дъх разстояние от тях. Изендре стоеше на горното стъпало на фургона на Кадийр и се взираше навъсено в мрака. Въпреки бръчките на челото си беше красива. Той се зарадва, че поне спомените му за жени са си негови.
— С тролоците е свършено — каза й той и се подпря на копието си така, че тя да не може да не го забележи. „Каква полза да рискувам да ми пръснат черепа, ако не мога да извлека малко полза от това?“ И добави многозначително: — Трудна битка, но ти си спасена.
Тя го погледна с безизразно лице, очите й блеснаха на лунната светлина като тъмни, излъскани камъни. После, без да каже нито дума, се обърна и влезе вътре, затръшвайки вратата. Силно.
Мат въздъхна и се отдалечи от фургоните. За какво да я впечатлява тая? Постеля му трябваше на него. Да се върне под одеялата, а Ранд да се оправя сам с тролоците и драгхарите. Че той май дори изпитваше удоволствие от това. Как се смееше само!
А Ранд вече се катереше нагоре по каньона и блясъкът на меча сияеше около него като вдигнат в ръцете му светилник. Появи се Авиенда — тичаше да го посрещне, после спря, пусна полите си, оправи ги и застана до него. Той сякаш не я забеляза и лицето й стана гладко като камък. Бяха си лика-прилика.
— Ранд — извика някаква забързана сянка с гласа на Моарейн, почти толкова мелодично като Кейле — но хладна музика. Ранд се обърна и тя пристъпи царствено към него. — Нещата стават все по-опасни, Ранд. Нападението в стоянка Имре вероятно беше срещу айилците — едва ли, но е възможно — но тази нощ драгхарите със сигурност целяха да поразят теб.
— Знам. — И нищо повече. Хладно като нея, и още повече.
Моарейн присви устни — никак не беше доволна.
— Пророчеството е най-опасно, когато се стремиш то да се сбъдне. Това не го ли научи в Тийр? Шарката сама се заприда около теб, но когато се опиташ да я запредеш, дори ти не можеш да я удържиш. Затегнеш ли Шарката твърде силно, тя се напряга. Може да се пръсне във всички посоки. Кой би могъл да каже колко време ще е нужно преди да се успокои и отново да се съсредоточи върху теб, или какво ще се случи преди това да стане?
— Толкова ясно, колкото повечето ти обяснения — отвърна сухо Ранд. — Какво искаш, Моарейн? Късно е и съм уморен.