Выбрать главу

— Искам да ми се довериш. Нима смяташ, че вече си научил всичко, което трябва да знаеш?

— Не. Все още не съм научил всичко. — Сега пък го каза с насмешка. Понякога Мат не беше сигурен дали приятелят му е с всичкия си. — Искаш да ти се доверя ли, Моарейн? Добре. Вашите Три клетви не ти позволяват да лъжеш. Кажи ми направо, че каквото и да ти кажа, няма да се опиташ да ме спреш, няма по никой начин да ми попречиш. Кажи ми, че няма да ме използваш за целите на Кулата. Кажи ми го ясно и направо, за да съм сигурен, че е истина.

— Няма да направя нищо, за да ти попреча да изпълниш предначертанието си. Посветила съм живота си на това. Но няма да ти обещая, че ще гледам безучастно, докато подлагаш главата си на дръвника.

— Не така, Моарейн. Това не е достатъчно. Но дори и да можех да ти се доверя, пак нямаше да го направя тук. Нощта има уши. — В мрака наоколо се движеха хора, но никой не бе достатъчно близо до тях, за да подслуша. — Дори сънищата имат уши. — Авиенда придърпа още по-плътно шала, за да скрие лицето си. Явно и айилците можеха да усещат студа.

Руарк пристъпи на светлото, спуснал черното си було.

— Тролоците бяха само отвличащ удар за драгхарите, Ранд ал-Тор. Твърде малко бяха за нещо друго. Мисля, че драгхарите целяха да убият теб. Листогризачът иска да умреш.

— Опасността расте — рече тихо Моарейн.

Вождът на клана я погледна накриво и продължи:

— Моарейн Седай е права. След като драгхарите се провалиха, много се боя какво ли можем да очакваме от Бездушните — онези, които вие наричате Сиви. Искам да поставя около теб копия. Постоянно. Не знам защо, но Девите доброволно пожелаха да поемат тази задача.

На Авиенда наистина взе да й става студено — тя присви рамене и пъхна длани под мишниците си.

— Щом искат — отвърна Ранд. Каза го с известно неудобство и Мат не го винеше — той самият нямаше да се остави повече в ръцете на Девите дори срещу всичката коприна на корабите на Морския народ.

— Те ще бдят много по-добре от всеки друг — каза Руарк, — след като сами помолиха за това. Но не мисля да го предоставя само на тях. Всички ще бдят. Уверен съм, че следващия път ще бъдат Бездушните, но това не означава, че не може да е нещо друго. Десет хиляди тролоци например вместо неколкостотин.

— Ами Шайдо? — Мат съжали, че зъбите му изтракаха, когато останалите обърнаха очи към него. Навярно до този момент не бяха разбрали, че е тук. Все пак трябваше да им го каже. — Знам, че не ви допадат, но щом наистина мислиш, че е възможно ново, много по-мощно нападение, няма ли да е по-добре да са тук, а не навън?

Руарк изсумтя — от неговите уста това беше равносилно на люта ругатня от страна на всеки друг.

— Не бих вкарал хиляда Шайдо в Студени скали дори насам да идеше самият Тревопал. А и вече не бих могъл. Куладин и Шайдо си сгънаха шатрите още в полунощ. Отървахме се от тях. Изпратих подир тях бегачи, за да сме сигурни, че ще напуснат земите на Таардад, без да отведат кози и овци със себе си.

— В каква посока тръгнаха? — попита Ранд и вездесъщият меч изчезна от ръката му.

— На север — каза Руарк. — Куладин очевидно смята да пресрещне Севанна по пътя й към Алкаир Дал и да я настрои срещу теб. Може и да успее. Единствената причина тя да положи брачния си венец в краката на Суладрик вместо в неговите беше, че държеше на всяка цена да се омъжи за вожд на клан. Но вече ти казах, че от нейна страна можеш да очакваш неприятности. Това не би трябвало да те тревожи. Ако Шайдо не пожелаят да те последват, няма да е голяма, загуба.

— Смятам да тръгна за Алкаир Дал — заяви твърдо Ранд. — Веднага. Ще се извиня на всеки вожд, който би се почувствал поруган, че е закъснял, но няма да позволя на Куладин да пристигне много преди мен. Той няма да се задоволи само с увещаването на Севанна срещу мен, Руарк. Не мога да си позволя да му предоставя цял месец за това.

След кратък размисъл Руарк каза:

— Може би си прав. Ти носиш промени, Ранд ал-Тор. Тогава — призори. За своята чест аз ще избера Червените щитове, а Девите ще подсигурят твоята.

— Смятам да тръгна още щом просветне, Руарк. С всяка ръка, която може да носи копие или да опъва лък.

— Обичаят…

— Не съществуват обичаи, свързани с мен, Руарк. — Гласът на Ранд бе студен. — Трябва да създам нови обичаи. — Той се разсмя дрезгаво. Авиенда изглеждаше слисана, дори Руарк примигна стъписано. Само Моарейн остана невъзмутима и замислено продължи да се взира в него. — Най-добре ще е някой да уведоми амбулантите — продължи Ранд. — Те едва ли ще искат да пропуснат панаира, но ако не престанат да пият, едва ли ще могат да държат поводите на тръгване. А ти, Мат? Ти идваш ли?