— Страшно е вкусно — каза Егеанин с пълна уста.
За седемте дни, откакто се бяха запознали с тъмнокосата жена, и двете я бяха заобичали. Тя бе нещо различно от непрестанно дърдорещата за хората по улицата Рендра — как били готови да ти прережат гърлото заради някой петак. Това беше четвъртото й гостуване след първата им среща и пак за Елейн всичките й гостувания бяха много приятни. Егеанин притежаваше прямота и независим дух, на които тя се възхищаваше. Можеше да е някоя дребна търговка, но можеше да съперничи и на Гарет Брин с това, че говореше каквото мислеше и не се кланяше никому.
И все пак на Елейн й се искаше срещите им да не са толкова начесто. Или по-скоро двете с Нинив да не се оказват толкова често в „Двора на трите сливи“, за да може да ги намира Егеанин. Но непрестанните улични вълнения след провъзгласяването на Аматера правеха придвижването им из града почти невъзможно въпреки обкръжението на яките моряци на Домон. Дори на Нинив се наложи да го признае, след като едва се отърваха от истински дъжд от камъни, големи колкото юмруци. Том продължаваше да им обещава, че ще им намери карета и екипаж, но тя не беше съвсем сигурна, че ги търси усърдно. Двамата с Джюйлин изглеждаха неописуемо доволни от това, че се налага тя и Нинив да стоят като затворнички в хана. „Те се връщат с отоци и окървавени, а не дават и носа си да покажем навън“ — помисли си тя кисело. Защо мъжете винаги смятаха, че е редно да пазят жените повече, отколкото пазят себе си? Защо си мислеха, че техните рани са от по-малко значение, отколкото женските?
Ако се съдеше по вкуса на месото, тя подозираше, че Том би трябвало да надникне в кухните, ако иска да намери коне. Представата, че се храни с конско, накара стомаха й да се сгърчи. Избра си една паничка, пълна само със зеленчуци, резенчета черна гъба, червени чушки и някакви жилави зелени филизи, забъркани в лепкав бял сос.
— Какво ще обсъждаме днес? — обърна се Нинив към Егеанин. — Ти ни зададе почти всички въпроси, за които бих могла да се сетя. — Във всеки случай почти всички, на които те можеха да отговорят. — Ако искаш да научиш повече за Айез Седай, трябва да отидеш в Кулата и да станеш новачка.
Егеанин трепна, както правеше при всяка дума, свързваща по някакъв начин Силата с нея.
— Вие не се помъчихте — рече тя бавно — да скриете от мен, че търсите някого. Жени. Ако това не е нахална намеса в тайните ви, бих попитала… — На вратата се почука и тя веднага млъкна.
Без да чака разрешение, вътре нахлу Бейл Домон. На лицето му се бореха ухилено задоволство и притеснение.
— Намерих ги — започна той, но щом видя Егеанин, се сепна. — Ти?!
За изумление на двете Егеанин скочи и юмрукът й полетя към корема на Домон толкова бързо, че едва можаха да го видят. Странно как обаче Домон успя да хване китката й с голямата си лапа… последва кратка суматоха, в която двамата като че ли се мъчеха да се спънат един друг, после Егеанин посегна да го удари в гърлото… после, пак неизвестно как, тя се озова по лице на пода, затисната от Домон — я въпреки това успя да измъкне ножа от колана си.
Елейн заплете потоци от Въздух около двамата преди дори сама да усети, че е посегнала към сайдар, и ги накара да замръзнат.
— Какво означава това? — попита тя ледено.
— Как смеете, господин Домон? — Гласът на Нинив бе също толкова леден. — Веднага я пуснете! — И по-топло и загрижено добави: — Егеанин, защо се опита да го удариш? Казах ви да я пуснете, Домон!
— Той не може, Нинив. — На Елейн наистина й се искаше тази жена поне да може да вижда ясно потоците, когато не е ядосана. „Тя наистина първа се опита да го удари.“ — Егеанин, защо?
Тъмнокосата жена стискаше и устата си, и ножа.
Домон запремества гневен поглед от Елейн към Нинив и обратно, странната му иллианска брада почти щръкна. Главата му беше единственото, което Елейн му бе оставила да мърда.
— Таз жена е сеанчанка! — изръмжа той.
Елейн и Нинив се спогледаха смаяни. Егеанин? Сеанчанка? Това беше невъзможно. Просто не можеше да бъде.
— Сигурен ли си? — попита Нинив тихо. Изглеждаше толкова зашеметена, колкото се чувстваше и Елейн.
— Никога няма да забравя това лице — отвърна категорично Домон. — Капитанка на кораб. Ами че нали тя плени кораба ми и ме закара във Фалме.
Егеанин изобщо не се опита да го отрече — лежеше на пода и стискаше ножа. Сеанчанка?! „Но аз я харесвам!“