Елейн предпазливо размести потоците, докато ръката на Егеанин с ножа остана непокрита до китката.
— Пусни го, Егеанин — каза тя и коленичи до нея. — Моля те. — След малко ръката на Егеанин пусна ножа. Елейн го взе, отдръпна се и напълно развърза потоците. — Пуснете я да стане, господин Домон.
— Ама тя е сеанчанка бе, госпожо — възрази той. — И е корава като канджа.
— Пуснете я.
Мърморейки под нос, той пусна Егеанин и бързо отстъпи от нея, сякаш очакваше отново да го нападне. Но тъмнокосата жена — сеанчанката — остана неподвижна. Раздвижи ръката си, която бе стискал, измери го замислено с поглед, погледна към вратата, след което вдигна глава и зачака, привидно абсолютно спокойна. Много беше трудно да не й се възхити човек.
— Сеанчанка — изсумтя възмутено Нинив, стисна шепа от тънките си плитки, после погледна ръката си озадачено и ги пусна, но челото й си остана набръчкано и очите — присвити. — Сеанчанска къртица, изровила си проход към приятелството ни. А аз си мислех, че всички сте се върнали там, откъдето дойдохте. Защо си тук, Егеанин? Случайно ли всъщност беше нашето запознанство? Защо ни издири? Да не си мислила да ни завлечеш някъде, където вашите мръсни сул-дам да могат да затегнат каишките си около вратовете ни? — Сините очи на Егеанин леко се разшириха. — О, да — каза й рязко Нинив. — Знаем ние за вас, сеанчанците, и за вашите сул-дам и дамане. Знаем повече от теб. Вие оковавате жени, които могат да преливат, но онези, които използвате, за да ги контролират, също така владеят Силата, Егеанин. Срещу всяка преливаща жена, която сте оковали като животно, вие всеки ден се движите сред други десет или дванадесет, без да го разбирате.
— Знам — отвърна кратко Егеанин и Нинив и Елейн зяпнаха.
— Знаеш? — Нинив си пое дъх. — Егеанин, струва ми се, че лъжеш. Досега не съм срещала много сеанчанци и не за повече от няколко минути, но мисля, че познавам, когато някой лъже. Сеанчанците дори не мразят преливащите жени. Те просто ги смятат за животни. Нямаше да го приемеш така лесно, ако го знаеше или ако дори го допускаше.
— Жените, които могат да носят гривната, са жени, които могат да се научат да преливат — каза Егеанин. — Не знаех, че това може да се научи — учили са ме, че една жена или го може, или не — но когато вие ми казахте, че момичетата трябва да бъдат наставлявани, ако не са се родили с него, го разбрах. Мога ли да седна? — Говореше съвсем хладнокръвно.
Елейн кимна, а Домон изправи стола на Егеанин и застана зад него. Тъмнокосата го погледна през рамо и каза:
— Не беше толкова… труден… противник, когато се срещнахме последния път.
— Ами че вие имахте двайсет бронирани войници на палубата ми и една дамане, готова да пръсне кораба ми на трески със Силата. Само щото мога да хвана акула с кука от лодката, няма да й предлагам да се бием във водата, я! — Изненадващо, той й се ухили и си разтри хълбока, където сигурно бе получил някой удар от Егеанин, който Елейн не бе могла да види. — Ама и ти не си толкова лесен противник, колкото си мислех, че ще си, ако беше без броня и меч тогава.
Светът на тази жена сигурно се беше преобърнал с главата надолу по нейните представи, но тя приемаше всичко това като някаква даденост. Елейн не можеше да си представи какво би могло да преобърне собствения й свят по такъв начин и само се надяваше, че би могла да го приеме с хладната резервираност на Егеанин. „Трябва да престана да я харесвам. Тя е сеанчанка. Ако можеха, те биха ме окаишили като паленце. Светлина, но как може човек да престане да харесва някого?“
Нинив, изглежда, не изпитваше подобни затруднения. Тя опря юмруци на масата, наведе се към Егеанин и попита:
— Какво правиш ти тук, в Танчико? След Фалме смятах, че всички сте избягали. И защо се опита да си прокраднеш към доверието ни като някоя ядяща яйца змия? Ако си мислела, че ще можеш да ни окаишиш, дълбоко се лъжеш.
— Никога не съм си го мислила — отвърна Егеанин. — Единственото, което исках от вас, бе да науча повече за Айез Седай. Аз… — Тя за първи път като че ли се поколеба, стисна устни, премести поглед от Нинив към Елейн и поклати глава. — Вие не сте това, което са ме учили. Светлината да ме сгрее дано, но… аз ви харесвам.
— Харесвала ни. — От устата на Нинив това прозвуча като престъпление. — Това не е отговор на въпросите ми.
Егеанин отново се поколеба, сетне вдигна глава, готова на всичко.
— Някои сул-дам останаха във Фалме. Някои от тях дезертираха след поражението. Неколцина от нас бяхме изпратени да ги върнем. Аз намерих само една, но открих, че ай-дам може да я задържа. — Видя стиснатите пестници на Нинив и бързо добави: — Освободих я снощи. Скъпо ще платя, ако това се разбере, но след като разговарях с вас, не можех да… — Направи гримаса и отново разтърси глава. — Ето защо останах с вас, след като Елейн ми се разкри. Знаех, че Бетамин е сул-дам. Да открия, че ай-дам я задържа, че тя може да… Трябваше да науча, да разбера за жените, които могат да преливат. — Вдиша дълбоко. — Какво смятате да направите с мен? — Ръцете й, сгънати на масата, не трепнаха.