Нинив отвори уста — гневно — и бавно я затвори. Елейн разбираше затруднението й. Нинив можеше и да е намразила вече Егеанин, но наистина какво можеха да й направят? Не беше никак сигурно, че е извършила каквото и да било престъпление в Танчико, а така или иначе войниците от градската стража, изглежда, се интересуваха единствено как да опазят кожите си. Тя беше сеанчанка, беше използвала сул-дам и дамане, но от друга страна, твърдеше, че е пуснала въпросната Бетамин на свобода. Заради какво престъпление можеха да я накажат? Заради въпросите, на които й бяха отговорили сами? Или затова, че ги бе заблудила, за да им се хареса?
— Бих искала да ти съдера кожата и да ми светнеш като залез — изръмжа Нинив, после главата й изведнъж се люшна към Домон. — Намери ли ги? Каза, че си ги намерил. Къде? — Той се размърда и погледна многозначително тила на Егеанин, повдигайки вежди.
— Не мисля, че е Мраколюбка — каза Елейн, след като Нинив се подвоуми.
— Не съм, разбира се! — Погледът на Егеанин беше свиреп и изпълнен с обида.
Нинив я изгледа гневно, след което се навъси укорително към Домон, сякаш за цялата тази бъркотия беше виновен главно той.
— Няма къде да я заключим — заяви тя най-сетне, — а пък и Рендра със сигурност ще настоява за обяснение. Продължете, господин Домон.
Той пак погледна недоверчиво Егеанин, после каза:
— При двореца на панархесата един от хората ми е видял две жени от вашия списък. Онази с котките и салдейката.
— Сигурен ли сте? — каза Нинив. — В двореца на панархесата? Бих предпочела сам да ги бяхте видял. И други жени освен Марилин Гемалфин обичат котки. А Асне Дзерамене не е единствената салдейка дори тук, в Танчико.
— Теснолика синеока жена с широк нос, хранеща цяла дузина котки в този град, където хората ядат котки, за да оцелеят? И то в компанията на друга, с типичен салдейски нос и дръпнати очи? Таз двойка не е толкоз обичайна, госпожо ал-Мийра.
— Не е — съгласи се тя. — Но в двореца на панархесата? Господин Домон, в случай, че сте забравили, това място го пазят петстотин Бели плаща, командвани от Инквизитор на Ръката на Светлината! Джайчим Карридин и неговите офицери поне би трябвало да разпознават Айез Седай по външност. Нима биха останали безучастни, ако видят, че панархесата приютява Айез Седай? — Той понечи да възрази, но доводите на Нинив бяха сериозни и от устата му не излезе нищо.
— Господин Домон — каза Елейн, — какво е правил един от вашите хора в двореца на панархесата?
Той подръпна смутено брадата си и отри с широкия си пръст горната си устна.
— Видите ли, знае се, че панархесата Аматера си пада по пипера, ледения пипер де, от белия сорт, дето е много лютив, и все едно дали ще е сговорчива на подаръче, или не, митничарите като разберат кой й е дал подаръче, сами стават по-сговорчиви.
— Подаръци? — възкликна Елейн с възможно най-укорителния си тон. — Вие бяхте далеч по-откровен на кея, когато ги нарекохте подкупи. — За нейна изненада, Егеанин се извърна енергично в стола си и също го изгледа неодобрително.
— Късметът да ме жъгне дано — измънка той. — Не сте ми искали да си оставя търговията. А и да бяхте, нямаше да го направя, даже и старата ми майчица да доведете да ме моли. Човек си има право да си върти търговийката. — Егеанин изсумтя и изправи гръб.
— Подкупите му не са наш проблем, Елейн. — Нинив беше загубила търпение. — Все ми е едно, ако ще да подкупи целия град и да внесе контрабандно… — Почукване на вратата я прекъсна. Тя изгледа останалите предупредително, сопна се на Егеанин с едно: — Ти да седиш мирно! — и извиси глас: — Влез.
Джюйлин пъхна главата си в стаята. Беше намръщен като Домон. Драскотината на мургавата му буза с вече засъхнала кръв също не беше необичайна — напоследък улиците ставаха все по-опасни, дори посред бял ден.
— Мога ли за поговоря само с вас, госпожо ал-Мийра — каза той, след като видя седналата Егеанин.
— О, я влизай — отвърна му рязко Нинив. — След всичко това, което тя вече чу, и да чуе още нещо, няма значение. И ти ли ги намери в двореца на панархесата?
Джюйлин стрелна Домон с неразгадаем поглед и стисна устни, а контрабандистът се засмя, показвайки зъбите си. Изглеждаше, че всеки момент ще се сбият.