— Значи иллианецът ме изпревари — промърмори печално Джюйлин и пренебрегвайки Домон, се обърна към Нинив. — Казах ви, че жената с белия кичур ще ме отведе до тях. Тази отлика е твърде характерна. А и доманката видях там. Отдалече — не съм толкова глупав, че да се напъхам сред ято сребруши — но не допускам, че в цял Тарабон ще се намери друга доманка освен Джеейн Кайде.
— Искаш да кажеш, че наистина са в двореца на панархесата? — възкликна Нинив.
Изражението на Джюйлин остана непроменено, но тъмните му очи леко се разшириха и просветнаха към Домон.
— Аха, значи той няма доказателство — промърмори той доволно.
— Имам доказателство аз. — Домон се постара да не поглежда към тайренеца. — Като не го приехте преди да дойде тоя рибар, госпожо ал-Мийра, не съм аз виновен.
Джюйлин се стегна, готов за свада, но Елейн се намеси преди хващача на крадци да е успял да проговори:
— Успокойте се. И двамата ги намерихте, и двамата донесохте доказателства. Без това на другия, така или иначе доказателствата на двамата поотделно нямаше да бъдат достатъчни. Сега вече знаем къде са, благодарение и на двама ви. — На тях обаче като че ли им стана още по-криво. Мъжете понякога съвсем изтъпяваха.
— Дворецът на панархесата — изсумтя Нинив. — Това, което търсят, трябва да се намира там. Но ако са го намерили, защо още са в Танчико? Палатът е огромен. Може би все още не са го намерили? Не че е от голяма полза, докато ние се мотаем отвън, а те са вътре!
Том, както обикновено, влезе, без да чука, и обхвана всички присъстващи с един поглед.
— Госпожо Егеанин — промърмори той с елегантен поклон, без куцият му крак да развали ефекта. — Нинив, мога ли да поговоря с теб насаме, имам важни новини.
Пресният оток върху спечената му буза ядоса Елейн повече от поредното съдрано място върху иначе хубавото му кафяво палто. Том беше вече твърде стар, за да се перчи из улиците на Танчико. Или по които и да е пълни с грубияни улици, впрочем. Май беше време да му уреди една пенсийка и някое спокойно местенце, където да изкара старините си. Стигаше му вече да обикаля от село на село като веселчун. Да, трябваше да се погрижи за това.
— Нямам време за това — рязко каза Нинив. — Черните сестри са в двореца на панархесата и доколкото разбирам, Аматера им помага да претърсват от мазето до тавана.
— Ама аз го разбрах преди по-малко от час — възкликна той невярващо. — Как успяхте да… — Той погледна Домон и Джюйлин, които продължаваха да се цупят като момченца, всяко от които смята, че е заслужило да получи цялата торта.
Явно беше, че веселчунът изключва и двамата като възможни източници на информация за Нинив. Елейн за малко щеше да се изхили. Той така се гордееше, че познава всички подмолни течения в града и всички скрити ходове.
— Кулата разполага със свои начини, Том — каза му тя хладно и загадъчно. — Най-добре ще е да не разпитваш много за методите на Айез Седай. — Той се навъси и косматите му вежди провиснаха разколебано. Съвсем задоволително. Тя забеляза, че Джюйлин и Домон също я погледнаха намръщено, и се постара да не се изчерви. Ако те проговореха, тя наистина щеше да се изложи като глупачка. А със сигурност щяха да проговорят — такива са мъжете. По-добре бързо да смени темата. — Том, чул ли си нещо, което би могло да показва, че Аматера е Мраколюбка?
— Нищо. — Той дръпна раздразнено единия си мустак. — Тя определено не се е виждала с Андрик, откакто й надянаха Дървесната корона. Вероятно вълненията по улиците правят преминаването между кралския палат и двореца на панархесата твърде опасно. А може би сега тя разбира, че властта й е равна на неговата и не му е толкова покорна, колкото преди. Нищо не може да покаже към кого и на какво е вярна сега. — Той хвърли бърз поглед към тъмнокосата жена на стола и добави: — Благодарен съм за помощта, която госпожа Егеанин ви предостави срещу онези крадци, но досега си мислех, че е просто ваша приятелка, с която сте се запознали случайно. Мога ли да попитам коя е тя, че да бъде въвлечена в това? Като че ли си спомням как заплашвахте да вържете на възел езика на този, който не внимава какво приказва и пред кого, Нинив.
— Тя е сеанчанка — каза Нинив. — Сега си затвори устата да не лапнеш някоя муха, Том, и седни. Можем да похапнем, докато измислим какво да правим.
— Пред нея? — каза Том. — Сеанчанка? — Беше разбрал от Елейн за част от събитията във Фалме — част макар — и определено беше слушал тукашната мълва; изгледа Егеанин така, сякаш се чудеше къде ли си е скрила рогата. Джюйлин сякаш го душаха — ако можеше да се съди по изцъклените му очи, той също трябваше да е чул танчиканските слухове.