— А да не би да ми предлагаш да помоля Рендра да я заключи в склада си? — попита го Нинив спокойно. — Виж, това наистина би предизвикало коментар, нали? Напълно съм сигурна, че трима силни мъже са в състояние да защитят две слаби жени, та дори тя да извади цяла сеанчанска армия от кесията си. Седни, Том. Или, ако предпочиташ, яж прав, но престани да зяпаш. Всички седнете. Аз лично смятам да се нахраня преди яденето да е изстинало.
Послушаха я, като Том си остана все така намусен, както и Джюйлин и Домон. Понякога хокането на Нинив наистина вършеше работа. Навярно и Ранд щеше да се държи по-добре, ако човек го понахоква от време на време.
— Не разбирам как е възможно Черните сестри да се намират в двореца на панархесата без знанието на Аматера — каза тя. — Според мен това означава три възможности. Първо, че Аматера е Мраколюбка. Второ — тя смята, че те са Айез Седай. И трето — тя е тяхна пленничка. — Неизвестно защо одобрителното кимане на Том я стопли. Глупаво. Дори да познаваше Играта на Домове, той беше просто един глупав бард, зарязал всичко, за да стане прост веселчун. — Във всеки от трите варианта тя ще им помогне да потърсят това, което търсят, но ми се струва, че ако тя ги мисли за Айез Седай, бихме могли да си спечелим нейната помощ с истината. А ако е тяхна пленничка, бихме могли да я спечелим, като я освободим. Дори Лиандрин и нейните спътнички не биха могли да се задържат в двореца, ако панархесата заповяда да бъде прочистен, а това ще ни осигури възможността да го претърсим.
— Проблемът е да разберем дали им е съюзничка, измамена или пленничка — каза Том и щракна с двете си сурса. Удивително, той умееше да ги използва!
Джюйлин поклати глава.
— Същинският проблем е как да се доберем до нея, независимо от положението й. Джайчим Карридин разполага с петстотин Бели плаща около двореца, като птици-рибари около кейовете. Легионът на панархесата е почти два пъти по-голям, и Градската стража е почти толкова. Малко от пръстеновите укрепления се пазят и наполовина толкова здраво.
— Няма да се бием с тях — отвърна сухо Нинив. — Престанете да мислите с космите по гърдите си. Дошло е време за хитрина, а не за мускули. Според мен…
Обсъждането продължи, докато се хранеха, чак докато не се опразни и последната купичка. Егеанин дори подхвърли няколко силни аргумента, след като дълго време седя мълчалива, без да се храни и привидно без да слуша. Тя имаше остър ум и Том с готовност приемаше всяко нейно предложение, с което сам той беше съгласен, но отхвърляше пренебрежително и упорито всичко, което не одобряваше. Всъщност той се държеше по същия начин и с всички останали. Дори Домон, колкото и да беше изненадващо, подкрепи веднъж Егеанин, когато Нинив понечи да я накара да млъкне.
— Но идеята й е разумна, госпожо ал-Мийра. Само глупакът отхвърля смислени предложения, откъдето и да идват те.
За съжаление, това, че знаеха къде са Черните сестри, не помагаше с нищо, след като не знаеха дали Аматера е на тяхна страна, както и какво точно търсят. Накрая, след близо два часа обсъждане, не стигнаха почти до нищо освен до няколко що-годе смислени предложения как да разберат за Аматера. Всички от които, както изглеждаше, можеха да се приложат от мъжете с тяхната паяжина от контакти, обхващаща цял Танчико.
Никой от глупавите мъже не искаше да ги остави сами със сеанчанката — докато Нинив не ги оплете с потоци от Въздух.
— Не мислите ли — каза им тя ледено, обкръжена от сиянието на сайдар, — че една от нас може да направи с нея същото, само да каже „бау“? — Не пусна никого от тях, докато не кимнаха съгласни — единственото движение, на което бяха способни.
— Стегнат екип имате — каза Егеанин, след като вратата се затръшна след тях.
— Млъкни, сеанчанко! — Нинив стисна ръце пред гърдите си. Изглежда, се бе отказала да посяга към плитките си, когато се ядоса. — Седни си на мястото и мълчи!
Досадно беше да седят и да зяпат сливовите дръвчета и падащите цветенца по лишените от прозорци стени или да крачат напред-назад по пода, докато Том, Джюйлин и Домон наистина вършеха нещо. Но още по-неприятно беше, когато някой от мъжете се връщаше на интервали да им докладва за поредната изгубена следа, поредната прекъсната нишка, да чуе какво са разбрали останалите и бързо да излезе пак навън.
Първия път, когато Том се върна — с втора червена подутина на другата му буза — Елейн каза:
— Няма ли да е по-добре да останеш тук, Том, където ще можеш да изслушваш докладите на Джюйлин и Домон? Ще можеш да ги оценяваш по-добре от мен и Нинив.
Той поклати глупавата си рошава побеляла глава, а Нинив изсумтя толкова силно, че сигурно се чу чак в коридора.