— Нищо лошо няма да ти направим, Егеанин. — Каквото и да си мислеше Нинив по въпроса, тя щеше да се погрижи за това. — Хайде, спи. — След малко главата на Егеанин клюмна.
Един час. Добре беше, че не обезпокои ненужно Егеанин, но съжаляваше, че не могат да прекарат този час над същинския си проблем вместо това безсмислено скитосване из Тел-айеран-риод. Ако не можеха да разберат дали Аматера е затворничка, или пленничка, как щяха да се промъкнат в двореца при толкова много войници, и Градската стража отгоре, да не говорим за Лиандрин и останалите?
Нинив бе започнала тихо да похърква — навик, който отричаше по-разгорещено, отколкото че ръга с лакти насън. Егеанин задиша бавно и спокойно — сигурно бе заспала дълбоко. Елейн се прозя, сви се на столчето и започна да съставя планове как да се промъкне в двореца на панархесата.
Глава 52
Нужда
За миг Нинив застана в Сърцето на Камъка, без да го забелязва и без изобщо да мисли за Тел-айеран-риод. Егеанин беше сеанчанка. От онези зли хора, които бяха надянали нашийник на врата на Егвийн и се бяха опитали да го направят и на нея. Мисълта за това все още я караше да кипи от яд. Сеанчанка, при това домогвала се до симпатията й. Откакто бе напуснала Емондово поле, истинските приятелства като че ли се срещаха все по-рядко. Да намери една приятелка и да я изгуби по такъв начин…
— Заради това най-много я мразя — изръмжа тя. — Накара ме да я харесвам и сега не мога да спра, заради това най-много я мразя! Казано на глас, звучеше съвсем безсмислено. — Защо пък трябва да говоря смислено? — Тя се изсмя тихо и поклати тъжно глава. — Нали уж трябва да съм Айез Седай. — Но не и чепкало за вълна като някое глупаво момиченце.
Пред очите й заискри Каландор, кристалният меч, издигащ се от плочите на пода под огромния купол, масивните колони от червен мрамор чезнеха в редици в странната сумрачна светлина, която сякаш не струеше отникъде. Не беше трудно да си припомни усещането, че я следят, да си го представи отново. Но дали наистина миналия път то беше само плод на въображението й? В ръцете й мигом изникна хубава здрава тояга и тя започна да наднича между колоните. Къде ли беше Егвийн? Пак се държеше като момиченце — да я кара да чака. И този сумрак наоколо… Ако питаха нея, нещо можеше да изскочи от него и да…
— Много странна рокля си облякла, Нинив.
Тя бързо се обърна — нещо метално издрънча, — сърцето й подскочи. Егвийн стоеше от другата страна на Каландор, с две жени в бухнали поли и тъмни шалове, наметнати върху белите им блузи, със снежни коси. Нинив преглътна, надявайки се да не го забележат, и се постара да задиша равномерно. Да й се промъква така!
Едната от айилките позна по описанието на Елейн: Амис; лицето й изглеждаше твърде младо за такава коса, но явно трябваше да й е била почти сребриста, като дете. Другата, тънка и кокалеста, беше със светлосини очи и сбръчкано лице. Това трябваше да е Баир. По-лютата от двете според Нинив, макар че и тази Амис не изглеждаше много… Странна рокля ли? „А аз защо издрънчах?“
Тя се огледа и ахна. Роклята й смътно напомняше облеклото от Две реки. Стига жените в Две реки да носеха рокли като плетени ризници и с парчета плоска броня като онези, които беше виждала по сеанчанците. Как мъжете можеха да тичат насам-натам и да се мятат на седлата в такова нещо? Облеклото й я притискаше към земята. Хубавата тояга сега се оказа метална и увенчана с остър стоманен шип. Дори и без да се опипва по главата, разбра, че е е шлем. Тя се изчерви, съсредоточи се и превърна всичко в нормални дрехи от Две реки и дървена тояжка. Приятно й бе да усети черната си коса отново прибрана на една плитка, преметната през рамо.
— Неконтролираните мисли създават неприятности, когато бродиш в съня — каза Баир с тъничък, но твърд глас. — Трябва да се научиш да ги контролираш, ако искаш да продължиш.
— Мога да си контролирам мислите достатъчно добре, благодаря — отвърна бодро Нинив. — Аз… — Гласът на Баир не само че беше тънък. Мъдрите изглеждаха… неясни, почти, а също така и Егвийн, в бледосиня рокля за езда и почти прозрачна. — Какво ви става? Защо сте такива?
— Опитах се да вляза в Тел-айеран-риод полузаспала и на седло — отвърна сухо Егвийн. Силуетът й сякаш затрептя. — Тук, в Триделната земя, е сутрин и ние сме в движение. Наложи се да уговарям Амис изобщо да ме пусне да дойда, но се страхувах, че ще се безпокоиш.
— И без кон е достатъчно трудно да спиш леко, докато ти се иска да си будна — каза Амис. — Егвийн все още не го е научила добре.