— Ще се науча — отвърна Егвийн раздразнено, но и решително. Винаги беше твърде припряна и опърничава в желанието си да се учи; ако тези Мъдри не я държаха изкъсо, като нищо можеше да се окаже в какви ли не беди.
Егвийн започна да й говори за тролоци и драгхари, нападнали твърдината Студени скали. Сеана, Мъдра и сънебродница, била сред загиналите. Ранд подкарал Таардад Айил към Алкаир Дал явно в нарушение на всякакви обичаи, разпратил и бегачи да привикат още септи. Момчето не споделяло намеренията си с никого, айилците били много изнервени, а Моарейн направо се пръскала от яд. Безсилието на Моарейн би трябвало да събуди у Нинив известно удовлетворение — тя толкова време се беше надявала да се отърве един ден от влиянието на тази жена, — ако Егвийн не беше толкова навъсена и угрижена.
— Не знам дали е лудост, или замисъл — завърши Егвийн. — И едното, и другото, бих могла да понеса, ако поне знаех. Нинив, да ти призная, в момента не ме притесняват нито пророчества, нито Тармон Гай-дон. Може да е глупаво, но обещах на Елейн да го наглеждам, а вече не знам как.
Нинив заобиколи кристалния меч и постави ръка на рамото й. Поне на пипане изглеждаше стабилна, въпреки че самата тя приличаше на отражение в замъглено огледало. Разумността на Ранд. За това не виждаше какво може да направи, нито и каква утеха да й предложи. Егвийн беше тази, която бе край него и можеше да го наблюдава.
— Най-доброто, което можеш да направиш за Елейн, е да му кажеш да прочете това, което му е написала. Тя понякога се притеснява за това. Не иска да говори, но ми се струва, че му е написала повече, отколкото би искала да му признае. Ако той разбере, че тя е безумно влюбена, сигурно и той ще изпита същото, което ни най-малко няма да я нарани. Ние поне имаме донякъде добри новини от Танчико.
— Значи все още не сте разбрали какво търсят те — каза Егвийн, след като тя довърши разказа си. — Но дори и да знаехте, те са ви изпреварили и все още могат да го намерят първи.
— Не, стига да успея го предотвратя. — Нинив изгледа твърдо двете Мъдри. Според това, което Елейн й беше споменала за неохотата на Амис да предлага каквото и да било друго освен предупреждения, наистина щеше да й трябва твърдост, за да се справи с тях. Двете изглеждаха толкова мъгляво, че само да духне и щяха да се стопят. — Елейн смята, че вие двете знаете всякакви хитрини със сънищата. Има ли начин да вляза в сънищата на Аматера, за да разбера дали е Мраколюбка?
— Глупаво момиче. — Баир поклати глава и дългата й коса се люшна. — Макар да си Айез Седай, все пак си глупаво момиче. Да влезеш в чужд сън е много опасно, освен ако тя не те познава и не те очаква. Това все пак е нейният сън, а не твоят. Там тази Аматера ще контролира всичко. Дори и теб.
А тя беше сигурна, че това е начинът. Дразнещо беше да разбере, че нещата не стоят така. А и това „глупаво момиче“…
— Не съм ви момиче — сопна се тя. Дощя й се да си дръпне плитката, но вместо това стисна юмрук на хълбока си. Странно защо, но напоследък й ставаше много неудобно, когато си дърпаше косата. — Аз бях Премъдрата на Емондово поле преди да… да стана Айез Седай… — сега пък едва не се запъна на лъжата си — …и съм казвала на жени на вашата възраст кога да си сядат и да мълчат. Ако знаете как да ми помогнете, кажете го, а не ми пробутвайте тези глупави приказки какво било опасно и какво не. Познавам опасността, щом я видя.
Изведнъж забеляза, че единичната й плитка се е раздвоила — по една плитчица над всяко ухо, и на всяка имаше завързана червена панделка. Поличката й беше къса, над коленете, и беше облечена в бяла блуза, падаща свободно като на Мъдрите, а обувките и чорапите й бяха изчезнали. Откъде се взе всичко това? Тя със сигурност не беше си помисляла, че се носи така. Егвийн припряно закри устата си с шепа. Слисана ли беше? Или се смееше?
— Неконтролираните мисли — каза Амис — наистина могат да ти създадат неприятности, Нинив Седай, докато не се научиш. — Въпреки спокойния й тон устните й леко се извиха в едва сдържана насмешка.
Нинив с усилие запази лицето си спокойно. Не беше възможно те да имат нещо общо с това. „Не може да имат!“ Тя впрегна усилия да върне предишния си облик и наистина се оказа усилие, сякаш нещо упорито я задържаше в този нелеп вид. Бузите й пламнаха. И изведнъж, тъкмо когато беше на ръба да се предаде и да помоли за съвет, или дори за помощ, дрехите и косата й си станаха както си бяха. С благодарност тя размърда пръстите си в здравите обувки. Наистина беше някаква нелепа, случайно изтървана мисъл. Във всеки случай нямаше намерение да изказва каквото и да било подозрение. Те бездруго изглеждаха твърде развеселени от неловкото положение, в което бе изпаднала, дори Егвийн. „Не съм дошла тук за някаква глупава надпревара. Но няма да им позволя да си вирят носовете.“